— Браво! Така е по-добре — ухили се Лестър.
— Не си въобразявайте, че ще отстъпвам вечно! — изсъска тя. — Правя го сега, защото това е първият ми учебен час!
— Можете пак да заемете пилотското място — разпореди се отново Лестър.
— Какво-о-о! Какво си въобразявате? Не сме на детско представление. Що за безобразие е това?!
— Мислех си, че искате да се научите да летите — спокойно й отговори. — Щом желаете това, трябва да сте в пилотското кресло.
Той небрежно се облегна на седалката.
— Исках само да ви стане ясно, че дисциплината и подчинението са важна част от поведението на всеки човек, имащ отношение към авиацията. Между другото, името ми е Лестър Джонсън.
— Не искам да ви лъжа, че ми е приятно — надменно му отвърна Джералдин.
Трябваше обаче да признае, че мъжът до нея бе страхотно привлекателен и притежаваше неотразим чар, въпреки нахалното си държание. Черната му коса падаше предизвикателно върху челото, а погледът на тъмносивите му очи я караше да чувства слабост в коленете. Загорялото му от слънцето лице имаше много правилни и хубави черти. Много отдавна не беше срещала толкова вълнуващ мъж. Мускулестото му тяло се открояваше под пилотския комбинезон и излъчваше смайваща еротичност.
Лестър се усмихна.
— Ще свикнете с мен.
— Едва ли ще стане. Нашето познанство сигурно няма да продължи дълго. Нямам намерение да се занимавам с вас повече, отколкото е необходимо, защото обучението ми няма да отнеме повече от десет часа.
— Ще видим — лаконично отбеляза той и затегна предпазния колан. — Какво чакате още? Палете мотора!
Джералдин се огледа наоколо.
— Що за самолет е това?! — изруга.
— Какво имате предвид?
— Къде е ключът за запалването? Може би го държите в джоба си.
Лестър избухна в смях.
— Принцесо — рече, като се поуспокои малко, — тази машина няма ключ. Има само стартов лост.
Тя се почувства малко объркана.
— Не разбирам, какво смешно има тук! — раздразнено отметна коси. — Всяка машина има различна конструкция.
— Дълбокоуважаема госпожице, струва ми се, че някъде допускате грешка. Това нещо, в което се намираме сега, не е автомобил. Не познавам такъв тип самолети, които имат нужда от ключ за стартиране — отбеляза спокойно, но все пак малко иронично Лестър.
На Джералдин и през ум не й мина да си признае, че не е била права.
— Сигурна съм, че пилотът на частния ни самолет винаги има ключ в себе си — заяви наперено.
— Какво от това? Аз също винаги нося със себе си разни ключове. За колата, за жилището…
— Вие сте просто непоносим! — подскочи тя.
— Откъде сте толкова сигурна. Та вие изобщо не ме познавате — парира веднага Лестър.
Играта го забавляваше и от минута на минута засилваше убеждението му, че на тази разглезена госпожичка трябва да се натрие хубавата муцунка.
Джералдин безпомощно оглеждаше многобройните уреди пред себе си. Теоретичните познания, които беше получила от Джим Уотърман, внезапно се бяха изпарили от главата й. Не можеше да си спомни нищо.
— Ето, това тук е лостът за стартиране — обясни й Лестър спокойно. — А сега, запалете мотора.
Тя отново се окопити и възвърна дързостта си.
— И сама щях да се оправя! — заяви безапелационно и силно дръпна лоста.
С оглушителен шум моторът заработи веднага.
— А сега закопчайте предпазния колан — нареди й Лестър и скръсти ръце пред гърдите си. — Поне това умеете — с иронично одобрение забеляза той, след като Джералдин го пристегна. Тя му хвърли унищожителен поглед.
— А сега, лоста за подаване на газ.
„Лоста за газ? — Джералдин трескаво се мъчеше да си припомни. — Да, трябва да беше това.“ С рязко движение го натисна надолу и машината направи подскок напред. Изплашена, веднага го отпусна.
— Действайте с чувство — усмихна се Лестър.
— Във ваше присъствие чувствата едва ли биха дали кълн — отвърна тя през зъби.
— Искате ли да направите един опит в тази насока? — контрира той развеселен и без сянка на обида. — С удоволствие бих ви предавал уроци и по тази част.
— Да не сте посмял! — извика Джералдин, като забеляза опита му да се премести по-близо до нея.
Бързо хвана лоста отново, но този път го придвижи надолу плавно.
Машината бавно се задвижи по пистата.
„Прекрасно чувство“ — мислеше си, съвсем забравила за мъжа до себе си. Смело натискаше лоста. Движеха се все по-бързо и по-бързо. Краят на пистата приближаваше.
— Струва ми се, че искахте да летите. Да карате кола и без това можете — забеляза Лестър.
— Какво трябва да направя сега? — отчаяно попита тя и стисна с две ръце лоста.