— Летете.
— Да, но как?
— Вдигнете този сандък във въздуха! — Лестър се мъчеше да надвика оглушителния шум на мотора.
— Но къде е лостът?
— Трябва да придърпате към себе си щурвала. Но действайте внимателно. Надявам се, че не искате да направим лупинг?
Джералдин изпълни разпореждането му, но движението се получи не съвсем плавно. Машината подскочи във въздуха и се тръшна обратно на пистата.
— Е, нищо. За начало не беше толкова зле — констатира той, но в гласа му се прокрадваше подигравателна нотка.
— Не беше зле? Какво означава това? Когато вие го правехте за първи път, по-добре ли беше?
— Сигурно не. Но както вече ви казах, липсва ви чувство, а то е необходимо в почти всички области — и особено в авиацията. Сега обърнете назад и започнете старта отново.
— Да обръщам? — възкликна Джералдин слисано.
— Да. Необходимо е. Ако си дадете труда да погледнете през прозореца, сама ще установите, че пистата свършва дотук.
Тя гледаше доста безпомощно.
— Завъртете руля наляво. Същото е като при колата.
Подчини се и направи ляв завой, въпреки че движението се получи на тласъци.
— Опитайте да подавате газ по-плавно.
— Но аз подавам плавно — запротестира Джералдин. — Причината навярно е в самолета.
— Трябва да извините машината. Прави първия си полет и вероятно е малко нервна — засмя се Лестър.
Тя не му отговори. Хвърли му само хаплив поглед и насочи самолета към командната кула.
— Дайте отново ляв завой — изкомандва той. — След това рулирайте бавно към стартовата линия.
Подчини му се безмълвно. Не искаше да се кара с мъжа, в чиито ръце по силата на обстоятелствата се намираше.
— Така. Сега всичко още веднъж.
Джералдин пое дълбоко въздух и се приготви да подаде газ.
— Стоп! — извика Лестър и тя уплашено подскочи. — Забравихте нещо.
Не се сещаше, какво беше пропуснала. Според нея нямаше какво друго да прави, освен да започне да подава отново газ.
— Преди всеки полет задължително се иска разрешение за излитане!
— Разрешение за излитане? От кого?
— От диспечера в кулата, който следи положението по пистата, но в днешно време това го знае всяко дете.
— Разбира се! Наистина ли мислите, че не зная това? Просто от вълнение забравих.
— Вие се вълнувате? Няма защо. Нали седя до вас — усмихна се Лестър и се облегна в очакване назад.
Джералдин погледна неуверено уредите.
— Какво трябва да правя сега?
— Мислех, че знаете. Вие сте, както се казва, стар боец.
Лестър се забавляваше. Правеше му удоволствие да я дразни. Искаше да пречупи високомерието й. Трябваше да си признае, че тя му харесваше. Харесваше му даже повече, отколкото бе допустимо за един сгоден мъж. Но в момента наистина не му се удаваше да мисли за Лаура. До него седеше едно възхитително същество, което се нуждаеше от един добър урок.
— Подло е от ваша страна да се възползвате от зависимото ми положение! — възмути се Джералдин.
— Исках само да ви дам възможност да приложите знанията си на практика — той я погледна с искрящи очи.
— Работата е там, че отдавна не съм практикувала — наведе глава Джералдин.
— Защо тогава не ме помолите да ви помогна? В края на краищата, не мога да гадая, какво знаете, и какво не.
— Не зная името на този модел.
— Надписът стои точно над главата ви.
— Но това са само някакви букви! Този самолет няма ли име?
— Това е името на машината — търпеливо й обясни Лестър. — Знаете ли езика, който използват летците?
— Разбира се, че го знам — тръсна глава Джералдин.
— Е, в такъв случай, обадете се на кулата!
„Сега трябва да внимавам да не допусна грешка — мислеше си тя. — Не бива да му давам допълнителен повод за присмех!“
Взе микрофона, който висеше на някакъв апарат, приличащ на радио. Беше виждала много пъти по филмите, как се установява радиовръзка.
— Ало кулата, ало кулата — произнесе с неуверен глас. — Тук е Ди-Ей-Си-Ти, номер двеста и четиринайсет.
Казвам се Джералдин Принстън и моля да ми разрешите излитане.
Почака малко, но никой не й отговори.
— Трябва да изключите микрофона, иначе няма да чуете отговора от кулата — обясни й Лестър.
Тя го послуша, но не чу нищо друго, освен силно пращене.
— Повторете обаждането!
— Тук е Ди-Ей-Си-Ти, номер двеста и четиринайсет. Джералдин Принстън моли разрешение за излитане.
— Ей! Какво става там? — прозвуча изведнъж мъжки глас. — Някой иска да се свърже с мен ли? Лестър, ти ли си това?
— Извинявай, Том. Имам тук един новак!
— Можеш да му обясниш как се прави връзка — прозвуча отново гласът през смях.
— Окей, Том, сега ще се обадя пак! — Лестър изключи предавателя. — Мислех, че владеете езика на пилотите — ухили се той. — Е, добре. Ще ви покажа, как става това. Внимавайте! — Включи отново радиостанцията и натисна копчето на микрофона. — Кулата, Ню Йорк, Истърн. Тук Делта, Ехо, Чарли, Танго — две едно четири. Моля разрешение за старт. Приемам.