Кимнах.
— И — добавих — не забравяй, че ще бъдат моргантски ками, така че трябва да останат незабелязани при подмяната.
Тя махна пренебрежително.
— Ако изобщо мога да го направя, това, че ще са моргантски, е без значение. — За миг погледът й стана блуждаещ и забелязах как ръката й леко потрепера, докато превърташе наум нужните движения. — Камата на кръста — заяви накрая — може да стане. Колкото до другата… Замисли се отново. — Влад, сигурен ли си, че има пружинен механизъм за лява ръка, или просто е обърната за вадене с дясната?
Замислих се. Върнах отново спомена как го видях и онази издутина, която трябваше да е от камата, но не можах да го изчистя съвсем.
— Не знам. Сигурен съм, че нещо има, едното или другото, но просто не мога да кажа кое. Хм, току-що ми хрумна, че ако е с обратно изваждане, няма да може да я използва за това, за което говорим, тъй че всъщност е без значение. Можем да приемем…
— Чакай, Влад — намеси се Крейгар. — Не забравяй, че е обучаван като майстор на меча. Това значи, че ще е подготвен да се бие с меч и кама. Възможно е да разполага с пружинен механизъм, за да може само да извие китката и ножът да падне в дланта му.
Кимнах.
— Ти имаш ли подлакътна кания, Влад? — попита Кийра. Почувствах се неловко да обсъждам този въпрос, но разбрах какво си мисли и въпросът й беше уместен. Кимнах.
— Пружина или за вадене с дясна ръка?
— Вадене с дясна ръка — отвърнах.
Тя стана.
— Тия са по-лесни, но това ще се компенсира с факта, че ще го наблюдаваш. Да видим какво мога да направя… — Мина пред Коути и Крейгар и застана пред бюрото ми. Постави чашата си на педя от моята. Държах я хлабаво и маншетът беше леко отворен, което трябваше да я улесни.
Задържах очи върху ръката си и пръстите й, докато оставяше чашата. Доколкото можех да преценя, ръката й не се приближи на повече от осем сантиметра от моята.
После тя се върна при стола си, седна и ме попита:
— Как беше?
Дръпнах ръкава нагоре и проверих канията. Вътре беше същата кама, която си носех винаги.
— Чудесно — отвърнах, — като изключим малката подробност, че… — И млъкнах. Усмихваше ми се с онази усмивчица, която много добре познавах. Бръкна под наметалото си, извади една кама и я вдигна. Чух ахкане и видях, че Крейгар я е зяпнал ококорен.
Той извъртя бързо лявата си китка и изведнъж в ръката му се появи нож. Погледна го и челюстта му увисна. Държеше го все едно, че е отровна змия. Затвори уста, преглътна и върна камата на Кийра. Тя му подаде неговата.
— Подвеждане — обясни тя.
— Мен ме убеди — измърмори Крейгар.
— Мен също — казах.
Кийра изглеждаше доволна.
Изведнъж се почувствах доста по-добре. Какво пък, тази шашма май щеше да се получи.
„Всичко видях, шефе“.
„Не се съмнявам, Лойош“.
— Добре. Значи, Алийра, видя ли онзи удар, който направих на Крейгар, със свързване след това?
— Да.
— Можеш ли да направиш абсолютно същата атака?
— Предполагам — сухо отвърна тя.
— Хубаво. Ще я отработим с теб. Ще трябва да е съвършена.
Тя кимна.
Обърнах се към Коути.
— Ти ще трябва да извършиш едно просто измъкване.
— Някакви изисквания?
— Много бързо, много тихо и много незабележимо. Аз ще осигуря отвличането, което трябва да ти помогне малко, но ще трябва да си абсолютно сигурна, че никой няма да те види, иначе Мелар ще се усети и всичко се издънва.
— Мога ли да го убия?
— Нямаш проблем. Обектът ти е неканен гост, тъй че всичко, което му се случи, си е негов проблем.
— Това улеснява нещата. Не мисля, че ще имам трудности.
— Не забравяй, той е адски добър магьосник и няма да имаш много време да го проверяваш.
— И какво? Магьосниците ги ям за закуска.
— Ще трябва да ми сготвиш един някой път.
Тя се усмихна.
— Има ли някакви защитни магии в момента?
Погледнах Алийра, която беше проверила двамата, след като я оставих.
— Не — каза тя. — И двамата са достатъчно добри, за да вдигнат бързо защитите, ако потрябва, но предполагам, че не искат да привличат внимание, използвайки заклинания в Черен замък, освен ако наистина не се наложи.
— Непрекъснато говорите за „тях“ — каза Кийра. — Аз кого ще трябва да премахна?
— Точно това е проблемът. Не знаем. Ще е този, който се окаже вляво от Мелар, а не знаем кой ще е. Представлява ли проблем?
Отвърна ми със своята усмивка „знам нещо, което не знаеш“ и в дясната й ръка се появи кама. Тя я завъртя във въздуха и я накара да изчезне. Реших, че ми е отговорено.
— Деймар — казах и се обърнах към него, — ти ще трябва да ми хвърлиш илюзия. Трябва да е бърза, пълна и неуловима.