Деймар ме погледна разколебан.
— Неуловима? Колкото и да съм изкусен, Мороулан ще забележи, че правя илюзия в замъка му.
— Мороулан няма да е там, тъй че от него няма защо да се безпокоиш. Трябва обаче да е достатъчно добра, за да не я забележи един майстор магьосник, който ще бъде там. Разбира се, в това време той ще е доста зает.
Деймар помисли малко.
— Колко трябва да се задържи илюзията?
— Около пет секунди.
— Тогава нямаш проблем.
— Добре. В такъв случай, това е всичко. А сега — планът…
— Харесва ми, Влад — каза Крейгар. — До частта с телепорта. Това те оставя в доста окаяно положение, нали? Защо от този момент не се върнем на първоначалния план, който съставихте с Алийра?
— Виждаш ли, всъщност ние изиграваме сложно замислена измама. Трябва да стане достатъчно бързо, та Мелар да реагира, докато е объркан. Всъщност трябва да го накараме да се паникьоса. Такъв като Мелар няма да се паникьоса лесно и паниката му няма да продължи дълго. Дадем ли му време да премисли, ще разбере какво е станало и просто ще се телепортира обратно. Което ни връща към самото начало.
— Мислиш ли — попита Крейгар, — че можем да накараме Мороулан да вдигне телепортна преграда около Черен замък, за да не може да се върне там? Или, да речем, би могла да го направи Алийра.
— Ако си забравил, Алийра изобщо няма да е в състояние да вдига телепортна програма, нито да я задържи. А ако трябва да я направи Мороулан, той ще се намеси в по-ранната част от плана и тогава няма да успеем.
— Ами ако Мороулан бъде включен в него от самото начало? — попита Коути.
Алийра отговори вместо мен:
— Той изобщо няма да позволи да направя това, което ще правя, дори да се съгласи с останалото — което няма да направи, между другото.
— Защо не?
— Защото е Мороулан. След като всичко свърши, ако свърши добре, ще се съгласи, че всичко е било чудесно. Но междувременно ще се опита да ни спре, ако може.
— Какво искаш да кажеш — попита я Коути — с това, че нямало да ти позволи да направиш това, което ще правиш?
— Просто каквото казах. Дори да не е замесен по никакъв друг начин, най-малкото ще се опита да предотврати тази част.
— Защо? Щом не си застрашена…
— Никога не съм казвала — отвърна спокойно Алийра, — че няма да съм застрашена.
Коути я изгледа рязко.
— Не претендирам, че разбирам от Велики оръжия, но щом не е безопасно…
— Нищо не е „безопасно“. Това е по-добра възможност, отколкото ако направя нещо, което да принуди Мороулан да ме убие.
Коути се притесни.
— Но Алийра, душата ти…
— И какво? Мисля, че имаме добър шанс да оцелеем, при което честта на Мороулан остава непокътната и проблемът е решен. Иначе за Мороулан и за мен ще свърши много по-зле, без шансове нещата да се поправят. Това е най-добрата ни възможност.
Коути все пак не изглеждаше много доволна, но не каза нищо повече по темата.
— Какво ще кажете Деймар да хвърли втора илюзия, за да мога да се вмъкна и аз? — попита Крейгар.
— Не става — отвърнах. — Тогава кой ще направи телепортирането? Не забравяй, че ние не можем да го направим, защото е използване на магия срещу гост на Черен замък. Убеден съм, че този, който ще направи телепорта, трябва да е един от двамата телохранители, тъй че да го направи същевременно непроследим.
— Дори ако Мелар те помоли да го направиш ти?
Погледнах Алийра и тя кимна и каза:
— Дори тогава. Ще трябва да бъде оставен на собствената му сила, или да разчита на човека си, иначе Мороулан със сигурност ще се засегне.
— Ммм… сигурно. Но все пак трябва да има някакъв начин да ти се притечем на помощ.
Свих рамене.
— Да, може преградата им за проследяване да не се вдигне толкова бързо, че да не можете да ме намерите. И предполагам, че Алийра ще може да ме намери с Пътедир — след като се съживи. — Постарах се да не добавя: „ако се съживи“.
— И колко време ще отнеме това? — попита Крейгар.
— Кой знае? — отвърна Алийра. — Такова нещо не е правено никога, доколкото знам.
Коути ни погледна мрачно.
— И няма никакъв начин да те намерим сами?
— Ами — отвърнах, — ще е мило от ваша страна, ако опитате. Но съм сигурен, че някаква преграда ще е вдигната, и че този, който ще я направи, е добър. Без Пътедир ще трябва доста да се потрудите, докато развалите магията.
Коути въздъхна.
— Според това, което чувам, Влад, ти не си от неговата класа като боец.
— Давам си сметка. Но се бия в източния стил, нали? И намерението ми е да го сваля преди изобщо да е разбрал, че не съм този, за който се представям.