— Много добре, сър. Ако сте привършили със закуската, ще разчистя масата.
Студен и недостъпен. Нито капка съчувствие. Нито следа от притичването на помощ, което така обичах да наблюдавам у него. Както и предполагах, новината, че няма да ходим в Монте Карло, го бе пронизала право в сърчицето на прикрит комарджия. Зад непроницаемата повърхност на Джийвс се крие спортен дух и аз много добре знаех колко го сърбят ръцете да се пробва на рулетката.
Но ние Устърови умеем да си наденем маската на мъжествената непоклатимост и да се оправяме и без хорската отзивчивост.
— Да, Джийвс, ако обичаш — казах гордо. — И ще те помоля да побързаш.
Отношенията ни продължиха да бъдат обтегнати през цялата следваща седмица. В начина, по който ми носеше сутрин чая в леглото, не можех да не забележа хладна сдържаност и дори безразличие. Докато ме откарваше с колата в Скелдингс, беше крайно резервиран и неприветлив. А когато в края на деня стягаше официалните ми дрехи за вечеря, от вниманието ми не се изплъзнаха насечените високомерни движения, с които надяна копчетата на ръкавелите. Всичко това бе твърде болезнено за чувствителната ми душа и затова реших, докато се излежавах в леглото сутринта на двайсет и четвърти, да проведа с него един задушевен разговор и да се оставя в ръцете на вроденото му здравомислие.
Същата тая сутрин се чувствах направо порозовял от доволство. Всичко беше минало като по ноти и масло… така ли се казваше? Както и да е. Домакинята, лейди Уикъм, беше притежателка на орлов нос и телосложение, което прекалено болезнено ми напомняше за леля Агата, за да се чувствам уютно в нейно присъствие, но иначе ме посрещна с подчертана доброжелателност. А щерка й Робърта (Боби) ме поздрави с радушие, от което, няма защо да крия, сърчицето ми запърха лекокрило. Дори сър Родерик Глосъп ми се видя просмукал от духа на Коледа в краткия миг, в който го зърнах. Ъгълчето на устата му трепна като при усмивка и той дори ми рече: „А! Млади момко!“ Не че беше кой знае какво, но от неговата уста беше равнозначно на лъв, доброжелателно близнал сладко агънце.
Така че животът в това декемврийско утро бе изпълнен с ласка и надежда и аз реших да си избистря отношенията с Джийвс.
— Джийвс — започнах, щом той се появи с изпускащата пара чаша.
— Да, сър?
— Искам да кажа нещо за повода, който ни докара тук. Смятам, че имаш право да чуеш фактите.
— Да, сър?
— Виждам, че анулираното пътуване до Монте Карло те изпълни с униние.
— Ни най-малко, сър.
— Така е, знам. Знам, че сърцето ти копнееше да изкараме зимата в добрата стара столица на греха и порока. Видях как ти грейнаха очичките, когато споменах, че ще заминем. Ти изпръхтя и пръстите ти зашаваха конвулсивно. Знам, знам. А сегашната промяна в набелязаната програма е като нажежен шиш през спортната ти душа.
— Ни най-малко, сър.
— Така е, така е. Не съм сляп. Затова искам да ти внуша, Джийвс, че актуализацията на дневния ни ред не е в резултат на моя лекомислена прищявка. Не съм приел поканата на лейди Уикъм, защото съм повърхностен търсач на леки удоволствия, а понеже седмици наред със зъби и нокти съм се опитвал да я изкопча. За което имам не една уважителна причина, а цели две. Преди всичко нека те попитам — усеща ли човек духа на Коледа в едно леговище на покварата и греховността, каквото е Монте Карло?
— А нима човек желае да усети духа на Коледа, сър?
— Разбира се, че желае. Вземи например мен. Това беше първо. Но има и второ, Джийвс. Беше крайно наложително да присъствам в Скелдингс за Коледа, защото от сигурен източник бях дочул, че и Тъпи Глосъп ще е тук сред поканените.
— Искате да кажете сър Родерик Глосъп, сър.
— Не. Искам да кажа Тъпи Глосъп, който му се пада племенник. Може да си забелязал вече присъствието на един русоляв тип с неизменна малоумна усмивка. Това е Тъпи и аз от доста време драпам, за да го докопам. Защото имам да разчиствам сметки с този тиквеник. Чуй фактите, Джийвс, и отсъди нямам ли основания за намислената кървава баня. — Отпих от чая, защото устата ми пресъхна само при спомена за злодейството, чиято невинна жертва бях аз. — Въпреки обстоятелството, че младият Тъпи е племенник на сър Родерик — източник сам знаеш на колко мои страдания, аз охотно другарувах с него както в нашия клуб „Търтеите“, така и извън него. В края на краищата, казвах си аз, не можем да държим човека отговорен за роднините му. На мен лично би ми било крайно неприятно, ако приятелите вземат да ми натякват за кръвната връзка с леля Агата. Аз съм човек с широки разбирания, нали така?
— Така е, сър.
— Та значи, аз търсех компанията на въпросния Тъпи и двамата добре се забавлявахме. А той знаеш ли как постъпи?