— Не, сър.
— Сега ще ти кажа. Една нощ след вечеря в „Търтеите“ Тъпи ме предизвика на бас, че няма да мога да премина над клубния басейн, като се държа за въжетата и халките. Аз се хванах, естествено, и много спортно се понесох, докато не стигнах до последната халка. Едва тогава установих, че този изверг я бил преметнал през страничния парапет, така че аз увиснах над бездната, без шанс да завърна невредим при роднини и познати. Нямах друг изход освен да цамбурна във водата както си бях в строго вечерно облекло. А той ми се похвали, че често погаждал този номер на приятелите си. Затова искам да ме разбереш, Джийвс — ако не успея да му го върна тъпкано тук в Скелдингс, при огромния потенциал, който крият провинциалните имения, то аз няма да мога да се погледна в очите.
— Разбирам, сър.
Ала в маниера му продължи да витае нещо, което говореше за липса на разбиране, затова колкото и да бе деликатна темата, реших да сваля на масата и последните си карти.
— А сега, Джийвс, да пристъпим към най-съществената причина, поради която държа да изкарам Коледа в Скелдингс — тихо додадох и повторно потърсих утеха в чашата ароматен чай, защото усетих как страните ми се възпламеняват. — Работата е там, че съм влюбен.
— Нима, сър?
— Да. Нали видя госпожица Робърта Уикъм?
— Да, сър. — Ами… това е.
И помълчах, за да осмисли чутото.
— По време на престоя ни тук, Джийвс — продължих след малко, — несъмнено ще имаш възможност често да се сблъскваш в коридора с личната прислужница на госпожица Уикъм. При такива срещи го давай без задръжки.
— Моля, сър?
— Знаеш какво искам да кажа. Говори й колко съм свестен. Спомени за дълбините на необятната ми душевност. Тези работи винаги се разчуват. Разправи й за доброто ми сърце и как взех второ място в тазгодишния турнир по тенис на „Търтеите“. Една похвала никога не е излишна, Джийвс.
— Много добре, сър. Обаче…
— Обаче какво? — Ами, сър…
— Престани да хъкаш и мъкаш с този задгробен глас. И преди съм ти правил подобни забележки. Ще вземе да ти стане навик. Стегни се. Какво ти мъчи душата?
— Не бих искал да си позволявам волности, сър…
— Давай, Джийвс. Твоето мнение е винаги добре дошло. Винаги!
— Това, което исках да изтъкна, сър, ако ми позволите, е, че според мен госпожица Уикъм едва ли е най-подходящата…
— Джийвс — срязах го с леден глас, — ако имаш нещо против дамата, по-добре не го изричай в мое присъствие.
— Много добре, сър.
— А също и извън присъствието ми. Защо имаш зъб на госпожица Уикъм?
— Но моля ви, сър!
— Не, Джийвс, настоявам да чуя. Сега си говорим откровено. И друг път съм усещал неодобрението ти спрямо Боби. Искам да знам причината.
— Просто ми мина през ума, сър, че за джентълмен с вашите природни дадености госпожица Уикъм едва ли е най-подходящия спътник в живота.
— Какво ще рече „джентълмен с моите природни дадености“?
— Ами, сър…
— Джийвс!
— Моля да ме извините, сър. Фразата ми се изплъзна неволно. Исках да дам словесен израз на наблюдението си, че…
— Нищо не разбрах! Говори като хората!
— Искам да кажа, че след като ме насърчихте да изразя мнението си…
— Давай тогава.
— Много добре, сър. Накратко, сър, макар че госпожица Уикъм е очарователна млада дама…
— Колко си прав, Джийвс! Какви очи, а?
— Да, сър.
— Каква коса!
— Не ще и дума, сър.
— Каква жизненост, какъв темперамент!
— Много точно се изразихте, сър.
— Значи сме единодушни. Продължавай.
— Напълно признавам, че госпожица Уикъм притежава изброените похвални качества, сър, но от матримониална гледна точка…
— Каква гледна точка?
— Матримониална, сър. Отнасяща се до брачния съюз.
— А, ясно.
— От матримониална гледна точка не бих казал, че тя е подходяща партия за джентълмен с вашите дадености на характера. Не мога да приема, че ви подхожда. По мое мнение, сър, на госпожица Уикъм й липсва сериозност и улегналост. Тя е твърде лекомислена и безразсъдна. За да бъде подходящ съпруг на госпожица Уикъм, един джентълмен би трябвало да притежава властна натура и изключително силен характер.
— Именно!
— Винаги бих се въздържал да ви препоръчам за спътница в живота една млада дама с тъй яркочервена коса. Рижата коса е начинът, по който природата предупреждава за надвиснала опасност, сър.
Вгледах се право в очите му.
— Джийвс, чуваш ли се какви ги плещиш?
— Извинете, сър.
— Пълни дивотии!
— Много добре, сър.
— Дрън-дрън!
— Много добре, сър.
— Много добре, сър… Искам да кажа, добре, Джийвс, това е всичко.