Предполагам, че за един професионален крадец, който се труди целогодишно на осемчасов работен ден, не е проблем да се озове в мрака на нечия спалня и незабавно да отпочне своята дейност. Но за човек като мен, без предварителен опит, много думи могат да се изрекат в полза на „дай да забравим цялата работа, да затворим вратата от външната страна и да се приберем на топло в леглото“. Успях да се преборя с първата минута само като призовах на помощ булдогската непоколебимост на Устърови и като си напомних, че изпусна ли тази възможност, втора надали ще ми се предостави. След минута коленете ми спряха да се удрят едно в друго и Бъртрам отново бе обичайната си мъжествена същност.
В мига на влизането стаята ми се видя непрогледна като мазе с въглища, но малко по малко взе да се прояснява. Завесите не бяха дръпнати до край и тук-таме прозираше по някоя част от интериора. Леглото се оказа срещу прозореца. Таблата опираше в стената, а другият му край, от който стърчаха крака, беше току до носа ми, което ми даваше възможност да посея свещеното семе на мъстта и тотчас се изнеса с желаната скоропостижност. Оставаше само деликатният проблем с локализирането на грейката. Сами разбирате, че ако човек държи да изпълни подобна задача сдържано, без много шум и суетня, крайно нежелателно е да застанеш до леглото и да почнеш да мушкаш напосоки одеялото с игла за кърпене на чорапи. Затова преди да предприемете конкретни действия в тази насока е препоръчително да установите местонахождението на грейката.
Точно тогава бях насърчен от сочно изхъркване. Разумът ми подсказа, че мъж, способен на подобно изпълнение, няма да се разбуди от най-малкото. Пристъпих напред, много, много осторожно прокарах ръка по завивката и напипах подутината. Нагласих иглата над нея, стиснах здраво пръчката и мушнах яко. Сетне измъкнах оръжието, прокраднах се към вратата и миг по-късно щях да съм в коридора, на път към заслужен отдих в топла стая, ако не се бе разнесъл оглушителен трясък, от който гръбнакът ми подскочи нагоре и за малко да пробие черепната ми кутия. Съдържанието на леглото се изправи дяволче от кутия и попита:
— Кой там?
Всичко това идва да покаже как и най-грижливо пресметнатите стратегически ходове могат да се окажат пагубни за кампанията. За да си осигуря безпрепятствен излаз от помещението, аз бях оставил вратата отворена, а тя, пущината, да вземе да се тресне от течението.
Всъщност тогава не посветих нито секунда на размисли относно причината за звуковото оформление, тъй като други мисли се зароиха в главата ми. Дълбоко ме бе разтревожило откритието, че който и да се излежаваше в леглото, той в никой случай не беше младият Тъпи. Тъпи бе горд притежател на кресливо тенорче, а откъм възглавницата долетя кръстоска между Йерихонска тръба и тигър, оставен два дни на недоброволна гладна диета. Измежду качествата, които липсваха на гласа, бих могъл да назова изтънченост, кадифеност, отзивчивост, човечност и онази галеща слуха доброта, която ни уверява, че каквато и магария да сме извършили, ние сме сред приятели.
Не се размотавах нито миг. С ловък отскок от място се метнах към изхода и хукнах през глава, като мимоходом не пропуснах да затръшна вратата подире си. Може да не съм гений в редица отношения, за което леля Агата охотно ще свидетелства по всяко време на деня и нощта, но поне знам кога бива и кога не бива да съм сред присъстващите. И тъкмо да проблесна като светкавица по краткия отрязък на коридора, който ме делеше от стълбите, когато нещо възпря полета ми с такова рязко придръпване, че за малко главата ми да продължи напред без мен. Представете си — в един миг съм самият порив, плам, целенасоченост и бързокрилие. В следващия — невидима сила слага скоропостижен край на този устрем и ме държи изопнат като куче на каишка.
Знаете ли, понякога Съдбата полага такива невероятни усилия да ви срита там, където най-много боли, че човек неволно се пита струва ли си целият този напън да се борим с живота. Понеже нощта беше студена, както се полага на една нощ в края на декември, преди да се отправя по задачи, аз предвидливо се бях увил в топлия си вълнен халат. Та именно неговата пола бе прещипана от вратата и бе опропастила моя порив.
Миг по-късно вратата се отвори, през процепа нахлу ярка светлина и онзи с гласа ме сграбчи за лакътя.
Беше сър Родерик Глосъп.
Настъпи застой в сцената. Близо секунда, ако не и повече, стояхме и взаимно се изпивахме с очи. Старият се беше вкопчил като пиявица в лакътя ми. Ако не бях по халат, а той по розова пижама на сини райета, неоткъсващ от мен поглед на кръволок, живата картина щеше да напомня за реклама в американско списание: опитен старец потупва младеж по ръката, а отдолу има текст: „Момчето ми, ако се абонираш като мен за серията задочни лекции на школата в Осуего, щата Канзас, един ден може и ти да станеш трети заместник вицепрезидент на Консолидираната корпорация за производство на пили за нокти и щипки за вежди“.