П. Г. Удхаус
Джийвс и феодалният дух
1
Лежах си във ваната, сапунисвах замислено крака си и се разпявах, ако не ме лъже паметта с „Бледите ръце, които обичах край Шалимар“. Да кажа, че се чувствах в прекрасно разположение на духа, би било груба лъжа по отношение на читателите ми. Вечерта, която ме очакваше, обещаваше да бъде една от онези лепкави вечери, не вещаещи нищо добро за зверовете и хората. Бях получил писмо от леля ми Далия, пратено от резиденцията й в Бринкли Корт в Устършир. Та тя ме молеше като лична услуга да изведа някакви нейни познати на вечеря — двойка с фамилията Тротър.
Те били, според думите й, досадници от първа класа и щели да ме отегчат безумно, но било страшно наложително да им приложим малко четки, защото скъпата ми леля Далия била в средата на много сложна бизнес-сделка с мъжката половина от композицията, а в такива моменти и най-малката помощ можела да се окаже полезна. „Не ме разочаровай, мой прелестен, миличък Бърти“, завършваше писмото й с нотка на трогателен призив.
Тази Далия е моята добричка и достойна леличка, която не бива да бъркате с леля ми Агата. Последната умъртвява плъхове със зъби и разкъсва безмилостно малките си. Затова щом леля ми Далия ми каже: „Не ме разочаровай“, аз не я разочаровам. Но, както вече казах, по никакъв начин не жадувах за предстоящия гуляй.
На всичко отгоре това се случваше в момент, в който бях сломен от обстоятелството, че през последните две-три седмици Джийвс липсваше от родния дом, подмамен от задължителния си летен отпуск. Неизменно всяка година в началото на юли той нарамва куп сечива, лентяя му с лентяй, и се отправя към Богнър Риджис. Там си лови скариди на воля и ме оставя в положението на ония поети, дето ви карат да изчитате задължително в училище. Тези люде непрекъснато се жалват, че газелата им се изгубила или нещо от този род. А без незаменимата личност, каквато всъщност бе Джийвс, Бъртрам Устър се превръща в смътна сянка на собственото си „аз“ и не е в състояние да се справи с някакви си смотани Тротъровци.
Унесен в подобни мрачни мисли и зает с една от любимите ми академични дейности — излъскването на левия си лакът под звуците на „Ай, сладко тайнство на живота“, изведнъж бленуването ми бе прекъснато от прошумоляването на тихи стъпки в спалнята. Изправих се пъргаво като новобранец на пост. Бях обзет от трескава възбуда, адреналинът ми се раздвижи бясно, а пяната замръзна по ръцете ми. Ако в спалните ми покои се подвизаваха безшумни нозе, това за мен значеше единствено, че стожерът на дома се е завърнал от ваканцията си, несъмнено загорял и в отлична форма. Освен ако някой крадец не бе решил да намине насам.
Дискретно покашляне ме осведоми, че бях съобразил правилно ситуацията, но все пак реших да се уверя напълно.
— Ти ли си, Джийвс? — извисих глас.
— Да, сър — осведоми ме той.
— Завърна се у дома значи.
— Да, сър.
— Добре дошъл в 3 А Луксозни апартаменти Бринкли, Лондон, Запад 1 — приветствах го, чувствайки се като овчарят, когато някое залутало се овне доприпка обратно при стадото. — Добре ли изкара?
— Възможно най-приятно, благодаря ви, сър.
— Трябва да ми разкажеш всичко от игла до конец — предложих аз.
— Естествено, сър. Когато ви е удобно.
— Обзалагам се, че ще ме заплениш с разказа си. Какво вършиш там? — полюбопитствах.
— Току-що пристигна писмо за вас, сър. Тъкмо го поставях върху тоалетната ви масичка. У дома ли ще вечеряте, сър?
— Не, навън, да го вземат дяволите! Леля Далия ми уредила среща с два спаружени резена сирене. Затова, ако ти се иска да посетиш клуба си, чувствай се свободен като волна птичка в небесата.
И друг път в своите мемоари съм отбелязвал факта, че Джийвс се числи към един доста изтънчен клуб за икономи и камериери. Нарича се „Ганимед Младши“ и е разположен някъде по Кързън Стрийт. Знаех си, че след отсъствието си от метрополията, ще изгаря от нетърпение да полети натам и да се поразтуши с момчетата, да възобнови старите си връзки и въобще всичко останало в тоя дух. Когато аз самият отсъствам седмица-две, първата ми работа винаги е да хукна към Търтеите.
— Представям си какво бляскаво и разтърсващо посрещане ще ти окажат там — прочувствени песни и лудо ча-ча — рекох. — Да не би да ми се чу да казваш, че е дошло писмо за мен?
— Да, сър. Преди броени минути бе донесено от специален куриер.
— Важно ли е, как ти се вижда?
— Можем само да гадаем, сър.
— Я по-добре вземи го отвори и прочети съдържанието.
— Много добре, сър.
Времетраенето на последвалата сценична пауза бе около минута и половина, като в този интервал лирата ми, настроена в миньорните тонове поради гореспоменатото предстоящо събитие, отдаде значимото на „Изтъркаляйте бурето“, „Любя една девойка“ и „Всеки ден ти нося теменужки“ в посочения ред. След известно време гласът на Джийвс долетя през дървената врата.