Когато пристигнах във всекидневната, Джийвс говореше по телефона.
— Съжалявам — казваше и забелязах, че проявяваше същата любезност и непреклонност, които и аз приложих при последната си среща с него. — Не, моля ви, всякакво по-нататъшно обсъждане е безполезно. Опасявам се, че ще трябва да приемете решението ми като окончателно. Лека нощ!
От обстоятелството, че не вкарваше лавина от „сър“ в речта си, предположих, че разговаря с някакъв свой приятел, макар че от непреклонността на тона му май не си личеше да е оня със силата на десетина.
— Какво има, Джийвс? — попитах. — Да не си се сдърпал с някой момък от клуба, в който членуваш?
— Не, сър. Разговарях с господин Пърси Гориндж, който позвъни малко преди да влезете. Създавайки впечатлението, че съм Ваша милост, го осведомих, че молбата му за хиляда лири не би могла да бъде уважена. Счетох, че така бих ви спестил известно неудобство и ненужно смущение.
Искрено се трогнах. След като Джийвс претърпя поражение в онзи наш сблъсък на волите, навярно сте очаквали той да се раздразни и да откаже нужното уважение и феодална привързаност към младия си господар. Но с Джийвс, въпреки че си имаме разногласия — както е с въпроса на надприказването — не позволяваме да ни глождят задълго някакви си ненужни страсти.
— Благодаря ти, Джийвс.
— Няма защо, сър.
— За щастие си се върнал точно навреме. Добре ли прекара в клуба си?
— Много добре, сър.
— Значи си се забавлявал по-добре от мен — отбелязах с горестна въздишка.
— Сър? — повдигна вежди Джийвс.
— Налетях на Стилтън Чийзрайт в отвратително настроение. Я ми кажи, Джийвс, с какво се занимавате в тоя ваш клуб „Ганимед Младши“?
— Много от членовете играят добри партии бридж, сър. Разговорите също рядко пропускат да засегнат някоя изключително интересна тема. А ако все пак има някой, който желае да се отдаде на по-фриволно развлечение, винаги може да се занимае с дневниците на клуба.
— Дневниците… А, да, спомням си.
Вероятно и вие ги помните, ако случайно сте разгърнали страниците, в които описвам събитията в Тотли Тауърз — провинциалното седалище на сър Уоткин Басет. Тогава, благодарение на въпросния дневник, успях да нанеса опустошително поражение на силите на мрака, вселили се във формите на Родърик Споуд. Както може би се сещате, единадесета точка от правилника на „Ганимед Младши“ гласи, че членовете се задължават да съобщават подробности от строго лично естество, касаещи живота на работодателите си с цел да се състави произведението.
Тогава страниците му разкриха, че Споуд си падал малко любител-диктатор и въртял шайка, наречена „Черните шорти“, която вършеела из улиците с черни чували и крещяла „Хайч, Споуд!“. Разбра се също, че въпросният господин тайно скицирал модели на дамско бельо под търговския псевдоним Юлейли Сойерс. Въоръжен с тези сведения, без значителни затруднения го смачках на пихтия. Пустите му диктатори, душа дават само и само да не се разчуят подобни компромати.
Но независимо от това, че дневникът на клуба ми послужи идеално, той далеч не се ползваше с одобрението ми. Досегашната ми кариера е нашарена като палитра с изживявания и въобще не ми доставя радост мисълта, че пълните подробности на епизоди, които бих предпочел да потънат в забвение, осигуряват ежедневната порция смях на сбирщината от камериери и икономи.
— Не би ли могъл да откъснеш материала за Устър от дневника, а, Джийвс? — попитах с плаха надежда.
— Опасявам се, че не, сър — бе последвалият очакван от мен отговор.
— Но той съдържа данни, които справедливо могат да се окачествят като динамит — повиших глас аз.
— Абсолютно вярно, сър — съгласи се с мен Джийвс.
— Ами ако се намери доносник, който да раздрънка информацията и тя стигне до ушите на леля ми Агата? — ужасих се аз.
— Няма нужда да се тревожите за това, сър. Всеки член изцяло разбира, че пълната дискретност е sine qua non6.
— Независимо от това, щях да се чувствам много по-спокоен, ако тази страница…
— Тези единадесет страници, сър — поправи ме Джийвс.
— Ако тези единадесет страници попаднат в огъня.
Внезапно ми хрумна една идея.
— Има ли нещо за Стилтън Чийзрайт в дневника?
— Обемът за въпросния господин е внушителен, сър.