— Напротив! Много бих се радвала! — изстреля думите си Флорънс. Стори ми се, че през цялото време, докато говорех, херингата е подскачала в гърлото й като току-що хваната.
— И въобще не чувстваш да те пробождат остри болки в сърцето, като си представиш, че в същата тази минута той може би обикаля корабните агенции и прави запитвания за рейсове до Малайските държави? — продължавах да недоумявам аз.
— Те са затворени в този нощен час, Бърти.
— Е, тогава веднага щом ги отворят сутринта — не се давах аз.
Флорънс остави внимателно ножа и вилицата си и ме изгледа странно.
— Върти, ти наистина си необикновен — рече ми тя.
— Ъ? Какво искаш да кажеш с това „необикновен“?
— Всичките тези нелепости, дето ми ги наговори, опитвайки се да ни сдобриш с Д’Арси. Не че не ти се възхищавам заради това. Дори намирам, че е рядко прекрасно от твоя страна. А и всички точно това разправят — мозъкът ти е като на женски паун, но душата ти прелива от доброта и щедрост.
Е, тук вече бях затруднен от обстоятелството, че след като не бях виждал женски паун, ми бе невъзможно да преценя количеството интелект, което тези птици притежават. Но Флорънс май говореше за тях така, като че ли им липсва сивото вещество, Тъкмо се наканих да я попитам кой точно се крие под „всички“, когато тя наново подхвана.
— Бърти, признай си, че сам искаш да се ожениш за мен!
Наложи се да се изжабуркам с допълнителна глътка от съдържанието на бутилката преди да мога да проговоря. Тази жена отново ме закла. Бях в клинч, а Флорънс ми бе подхвърлила един от онези дяволски хързулващи въпроси.
— Естествено! — из цвилих, тъй като бях решен да увенчая с успешни завоевания вечерта. — Разбира се! Че кой не би искал!
— И въпреки това ти…
Флорънс не успя да стигне по-далеч от думата „ти“, понеже точно в този критичен момент, с внезапността, която характеризира всички подобни случаи, в заведението нахълта полицията. Оркестърът остави нотите да увиснат във въздуха. В цялото помещение изведнъж се възцари тишина. Мъжаги с квадратни челюсти изпъплиха по подовата настилка. Един от тях, който изглежда действаше като капитан на отбора, се изтъпанчи в центъра и с тръбен глас избумтя всички да останат по местата си. Спомням си как се зарадвах, че всичко се подреди тъй добре във времето — имам предвид, че настана бъркотията и то в момента, когато разговорът се обърна в неприятна за мен посока и заплашваше да се изпълни с неловкост и смущение.
Тежки думи за лондонската полиция са се изливали в ушите ми — особено от устата на Катсмийт Потър-Пърбрайт и останалите хубавци сутринта след ежегодното състезание с лодки между Оксфорд и Кеймбридж. Обаче, ако съди човек справедливо, трябва да отчете, че съществуват случаи, когато те демонстрират такт от най-висока класа.
Разбира се не се паникьосах. Имал съм поне милион подобни преживявания и, както беше изразът, знаех им цаката. След като установих, че гостенката ми доста сполучливо имитира държането на котка върху нажежена ламарина, побързах да разсея тревогата й.
— Няма защо да се паникьосваш — рекох й. — Няма място за сълзи, за плач или за кършене на пръсти — допълних, прибягвайки до едно от дълбокомислените слова на Джийвс, които случайно си спомних. — Всичко си върви нормално.
Но няма ли да ни арестуват?
Засмях се безгрижно. Ех, тези новаци!
— Абсурд! Няма и следа от опасност.
— Но ти откъде знаеш?
— Аз съм врял и кипял в тези работи. Слушай каква е накратко процедурата. Събират ни накуп, и ние, съблюдавайки надлежния ред, се отправяме към полицейското управление, возени от обикновени закрити коли. Там ни пускат в чакалнята и ние си съобщаваме имената и адресите, като си позволяваме известна волност що се отнася до подробностите. Аз например обикновено се назовавам Ефрейм Гедсби от рода Настуртиумс, Джюбилей Роуд, община Стрийтъм. Понятие си нямам защо. Просто прищявка. Ти, ако ми позволиш да те напътя, по-добре бъди Матилда Бот от номер 365 на авеню Чърчил, Ийст Дълуич. След като претупаме тези формалности, сме свободни да си ходим, и оставяме собственикът на дупката да посрещне страховитото правосъдие.
Но Флорънс най-безразсъдно отказа да приеме утехата ми. Приликата с котката върху нажежената ламарина още повече се засили. И макар че образът с тръбния глас изрично я инструктира да си остане на място, тя се стрелна отвесно, сякаш я бе боцнало остро шило на онова нежно позакръглено място.
— Сигурна съм, че не това ще стане — изпищя тя.