— Писмото е с внушителна дължина, сър. Може би ще предпочетете да ви предам същината му? — предложи той и аз с готовност се съгласих.
— Точно така, Джийвс. Премини направо към края.
— Написано е от Пърси Гориндж, сър. Пропускайки незначителните подробности и концентрирайки се върху същественото, господин Гориндж изразява желание да вземе хиляда лири назаем от вас.
Стреснах се толкова силно, че сапунът се изстреля от ръката ми като тапа от бутилка шампанско и се приземи с глухо тупване на изтривалката. Без задължителното предварително подготвяне на почвата, което да омекоти удара, думите на Джийвс тутакси ме извадиха от равновесие. Не се случва често човек да се сблъска с врънкане за пари в такъв внушителен мащаб. Обичайната тарифа се движеше около петачка до идущата сряда.
— Каза… какво, Джийвс? Хиляда лири? — недоумявах аз.
— Но кой е този дяволски образ? Не познавам никакви Горинджисовци.
— От посланието му подразбирам, че не сте се срещали с джентълмена, сър. Но той споменава, че е заварен син на господин Л. Дж. Тротър, с когото явно госпожа Травърс се познава.
Кимнах. Не че това помогна особено на процеса на общуване, тъй като събеседникът ми не можеше да ме види.
— Да, тук вече е стъпил на здрава почва — признах. — Леля Далия наистина познава Тротър. Той е типът, когото ще трябва да угоявам тази вечер. Дотук добре. Но умът ми не побира как обстоятелството, че се пада заварен син на Тротър, дава правото на този Гориндж да смята, че може да се гушне в скута ми и да се подкрепи със съдържанието на портфейла ми. Имам предвид, че все пак това не е случай, в който важи формулата „Всеки твой заварен син, Л. Дж. Тротър, от днес нататък е и мой“. По дяволите, Джийвс, остави ли се човек веднъж да го разчувстват тия заварени синове… къде ще му излезе краят? В семейните среди мълниеносно ще се разчуе, че си щедър доставчик и докато се усетиш — вече се стичат на талази сестрите, братовчедките, стринките, племенниците, шуреите, шуренайките и чичовците, за да настояват за своя дял. Неколцина от тях могат дори да пострадат при блъсканицата. Джийвс, жилището ми ще се обърне на кланица.
— Има много истина във вашите думи, сър, но изглежда че не става въпрос толкова за заем, колкото за инвестиция. Той желае да ви предостави възможността да спомоществувателствате продукцията, която представлява драматизация на романа на лейди Флорънс Крей „Пръски от вълни“.
— О, така ли? Сега вече започвам да схващам тънката му мисъл.
Споменатата Флорънс Крей ми се пада нещо като доведена братовчедка или братовчедка по сватовство — не съм много сигурен в терминологията. Тя е дъщеря на Лорд Уърпълсдън, а дъртакът Уърпълсдън в момент на временно умопомрачение наскоро се ожени за леля ми Агата en secondes noces, както струва ми се е изразът. Тя спада към момичетата свръхинтелектуалки и мозъчният й пъпеш е нафрашкан до критичната точка на пръсване с онези мънички и щъкащи сиви клетчици. Преди около година, вероятно защото бе озарена от небесните пламъци на вдъхновението, но много по-вероятно, за да се занимае с нещо отвличащо вниманието й от леля Агата, тя написа въпросния роман. Той спечели пламенното одобрение на интелигенцията, която открай време примира за най-кошмарната бълвоч.
— Джийвс, ти прочете ли „Пръски от вълни“? — заинтересувах се и внимателно вдигнах сапуна от земята.
— Прегледах я набързо, сър.
— И какво ти е мнението? Хайде, Джийвс, няма какво да се смущаваш. Думичката май започва със „с“ и продължава с „капене“.
— Е, сър, лично аз не бих стигнал чак дотам, та да я определя с прилагателното, което предполагам имате предвид. Но ми се стори, че е донякъде незряло произведение, на което му липсва задълбочено смислово съдържание. Моите лични предпочитания клонят повече към Достоевски и другите велики руснаци. Въпреки това, сюжетът не е съвсем лишен от занимателност и е твърде възможно да допадне на публиката, посещаваща столичните театри.
Поразмислих се. Мъчех се да се сетя за нещо, ама то все ми се изплъзваше. Най-после обаче го налучках.
— Но ето какво ме озадачава — рекох. — Ясно си спомням как леля Далия ми каза, че Флорънс споменала пред нея, че някакъв образец взел пиесата и искал да я поставя на сцена. Помня как реагирах. Точните ми думи бяха: „Клетият заблуден човечец“. Добре, но ако това е тъй, защо тогава този Пърси се завира в мелето и ръга най-некултурно хората в ребрата? И за какво са му притрябвали тези хиляда лири? Намирисва ми на мътни води, Джийвс.