— Снощи влязох в известни пререкания с любимците на закона, Джийвс — поясних и открих в тона си нотки на неловкост. — И последва нещо от рода на нахлузване на белезниците.
— Нима, сър? Крайно обезпокоително — отбеляза той без да му трепне и лявата вежда дори.
— Да. На мен лично съвсем не ми допадна, но съдията, с когото тъкмо разисквахме проблема, се забавлява страхотно. Спокойно мога да кажа, че внесох малко светлинка в сивото му ежедневие. Ти знаеш ли, че тези съдии са истински професионални комедианти?
— Не, сър. Тази подробност не бе привлякла вниманието ми досега — допълни Джийвс без да му трепне и дясната вежда.
— Ръсеше забивка след забивка… и то все за моя сметка. Намирам, че преживяването е крайно неприятно, особено след като не си закусил точно с това, което всеки уважаващ себе си гастроном и джентълмен би определил като закуска. Случвало ли ти се е някога да осъмнеш в дранголника, Джийвс?
— Не, сър. В това отношение късметът ми работи доста добре.
— Необикновено изостря апетита. Затова поразшавай се, ако не възразяваш, и се залавяй веднага с тигана. Предполагам, че имаме на разположение яйца.
— Сър?
— Ще искам около петдесет, пържени… с килограм бекон. Също и препечени филийки. Допускам, че четири франзели ще ми стигнат, но навъртай се наоколо, за да ме заредиш с допълнително, ако се наложи. И не забравяй кафето — да кажем, шестнадесет канички.
— Много добре, сър.
— И след това — рекох с нотка на горчивина в гласа си — сигурно ще затърчиш към „Ганимед Младши“, за да нанесеш това опозоряващо петно срещу името ми в дневника на клуба ви.
— Страхувам се, че не разполагам с алтернатива, сър. Единадесетият член от правилника е много стриктен.
— Е, щом те принуждават, ще го направиш, няма къде да бягаш. Нямам желание да предизвиквам икономите да те завлекат на някой пуст площад и да ти насекат копчетата от портупея. Като стана дума за тоя дневник, Джийвс. Абсолютно ли си сигурен, че нищичко не фигурира на „Ч“ под Чийзрайт?
— Нищо, освен онова, което снощи изложих на вниманието ви, сър.
— Е, това няма да ми е кой знае от каква полза! — начумерих се аз. — Откровено ти признавам, Джийвс, тоя Чийзрайт започва да се превръща в явна заплаха.
— Нима, сър?
— Затова се надявах, че ще успееш да изровиш туй-онуй от дневника, та да мога да изкормя вътрешностите му. Но разбира се след като ти е невъзможно, няма да те обвинявам! Добре, а сега припкай и ми забъркай закуската!
Не бих могъл да се похваля със здравия си сън през изминалата нощ върху дъсчения одър, предоставян на клиентите на Винтън Стрийт и считан за проява на височайшо внимание от страна на Гестапото там. Затова, след като се заситих доволно с храна, се шмугнах между чаршафите. Копнеех за забрава точно като Роло Бийминстър.
Следобедните часове трябва доста да са преваляли, когато пронизителният звън на телефона ме изтръгна от безметежното ми спокойствие. Чувствайки се значително по-свеж, аз надянах халата си и се запътих към издаващия оглушителни звуци инструмент.
Беше Флорънс.
— Бърти? — изпищя направо в мозъка ми тя.
Първо подскочих, после се уверих, че земното притегляне си е все същото и стъпил на твърда почва, успях да изразя учудването си:
— Флорънс? Стори ми се спомена, че днес тръгваш за Бринкли.
— Тъкмо потеглям. Звъннах ти, за да разбера как се оправи снощи, след като си отидох.
Избълвах безрадостен смях.
— Не чак толкова приказно — отговорих. — Копоите ме окошариха.
— Какво! Но нали ми каза, че никога не позволяваш да те арестуват.
— По принцип, Флорънс, по принцип. Обаче снощи го направиха.
— Сега добре ли си? — попита тя с нотка на загриженост.
— Е, още усещам последиците от общуването си с хората на закона.
— Но защо те арестуваха?
— Дълга история. Но щом държиш да я чуеш, ще ти я предам сбито. Забелязах, че ти изгаряше от желание да си тръгнеш, и виждайки, че един копой се спусна като ловджийска хрътка подире ти, протегнах крака си, спънах го и поохладих интереса му към бясната гонитба.
— Боже небесни! — изпищя отново тя и слуховият ми орган временно бе изваден от строя.
— Стори ми се — подхванах историята след кратко затишие, — че това е най-благоразумният курс на поведение. Минутка само и той щеше да те улови за яката, а не биваше да допускаме да се случи подобно нещо. Последицата от тази навременна намеса бе, че прекарах нощта в затворническа килия, а за закуска получих изтощителна среща със съдията на полицейския съд от Винтън Стрийт. Както и да е, вече се съвземам.