— О, Бърти! — измяучи прочувствено Флорънс.
Явно трогната до дъното на душата си, тя се впусна в благодарности, а аз учтиво я посъветвах да забрави за дреболията. Сетне тя нададе внезапно хълцукане, сякаш я бяха фраснали яко точно под лъжичката.
— Винтън Стрийт ли каза?
— Точно това казах.
— О, божичко! А разбра ли кой е съдията?
— Не бих могъл да те осведомя по въпроса. Не си разменихме визитните картички. Ние, съдебните ветерани, се обръщаме към него с Ваша милост.
— Та той е чичото на Д’Арси!
Направо паднах от коня. Тази неочаквана информация доста сериозно ме стресна.
— Да не би да се шегуваш?
— Не.
— Оня, дето си падал по супата ли?
— Да. Представи си само какво би станало, ако след като вечеряхме с него снощи, тази сутрин се бях появила пред очите му на подсъдимата скамейка!
— Конфузна ситуация. Щеше да се чудиш какво да изчоплиш от мозъка си — съгласих се аз.
— Д’Арси никога нямаше да ми го прости.
— Ъ?
— Щеше да прекрати годежа ни.
Нещо тук не се връзваше. Радостни тръпки пропълзяха по гърба ми.
— Какво искаш да кажеш?
— Как така какво искам да кажа?
— Как така щеше да прекрати годежа ви? Нали вече сте го отписали.
Тя изчирика звуците, които обикновено минават за ромолящ смях.
— О, не. Тази сутрин ми се обади, разкая се и се предаде. И аз му простих. От днес започва да си пуска мустак.
Усетих как ме изпълва безмерно облекчение.
— Но това е превъзходно — похвалих я аз.
Тогава тя взе да въздиша „О, Бърти“ и като я попитах какво е запъшкала това „О, Бърти“, тя ми разясни, че онова, което искала да ми внуши, било преклонението й пред кавалерството и великодушието ми.
— На пръсти се броят мъжете, които на твое място, с чувствата, които изпитваш към мен, биха постъпили по същия начин.
— Не си го слагай на сърцето! — зауспокоявах я аз.
— Дълбоко ме трогна! — продължи тя.
— Въобще го забрави! Значи годежът отново е в сила, така ли?
— Да. Затова внимавай да не се изпуснеш някъде, че съм била с теб в онази дупка.
— Разбира се, че няма — обещах аз.
— Д’Арси е толкова ревнив.
— Именно. Никога не бива да узнае.
— Никога. Ами че той ако разбере, че сега си говоря с теб по телефона, отново ще изпадне в пристъп.
Тъкмо се на каних да я успокоя със снизходителния си смях и щях да й напомня, че за това, както казва Джийвс, съществува слаба вероятност, защото откъде, по дяволите, можеше той да научи, когато погледът ми бе привлечен от обемист предмет. Извъртайки с няколко инча израстъка на раменете си, успях да осъзная, че това овално „О“ представлява издутият силует на Д’Арси Чийзрайт. Нито бях чул входният звънец да изцвърчи, нито пък го видях кога е влязъл в стаята, но установих без сянка от колебание, че въпросното лице е пред мен и отново витае страховито в дома ми като някой призрак из свърталището си.
7
Моментът зовеше към светкавична съобразителност. Все пак на никой не му е драго да гледа как хората се изпотръшкват в пристъпите си посред всекидневната му. А вероятността това да се случи, ако той узнаеше самоличността на събеседника ми от другия край на жицата, бе извънредно голяма.
— Естествено, Катсмийт — рекох. — Разбира се, Катсмийт. Напълно те разбирам, Катсмийт. Но сега ще трябва да прекъснем разговора си, понеже, Катсмийт, нашият общ приятел Чийзрайт тъкмо ми дойде на гости. Дочуване, Катсмийт — и аз окачих слушалката на вилката, обърнах се към Стилтън и поясних: — Това беше Катсмийт.
Той не прокоментира снесената от мен информация, а остана да стърчи насред стаята като кол и да се блещи свирепо и застрашително насреща ми. Сега, след като бях наясно за кръвните връзки, които го свързваха с домакина ми от Винтън Стрийт, безпогрешно съзрях родствената прилика. И чичото, и племенникът умееха по един и същи начин да присвиват очите си и да те изпепеляват с покосяващата струя, излизаща изпод надвисналите им вежди. Единствената отлика помежду им се състоеше в детайла, че докато първият ви пронизваше до дълбините на душата с помощта на пенсне без рамки, вторият го постигаше с невъоръжено око.
За секунда останах с впечатлението, че вълненията на госта ми се дължат на факта, че ме е сварил по пижама и халат в този напреднал час на деня. Споменатите одеяния, когато са нахлузени в три часа следобед, неизбежно тласкат мислите в определено русло. Но явно се лъжех. Като първа точка от дневния ред излязоха къде къде по-важни проблеми.