Речено — сторено. Подадена в Бринкли-и-Снодсфийлд-на-Мочурището, тя носеше подписа „Травърс“. Това идеше да покаже, че е дело на ръката или на леля Далия, или на Томас П. Травърс, съпругът й. Той бе симпатичен добряга, с когото скъпата ми леля повторно бе заложила на брака преди няколко години.
От обстоятелството, че започваше с Бърти, червей такъв, заключих, че първата бе тази, която бе уловила с пръстите си писалката на пощенската служба. Чичо Том е по-сдържан в речта си от женския екземпляр на рода. Обичайното му обръщение към мен е момчето ми.
А ето и същината на съобщението:
Бърти, червей такъв, моменталното ти пристигане е наложително. Зарежи всичко и ела тук пронто, подготвен за продължителна визита. Спешно ми трябваш да вдигнеш духа на досада с бакенбарди.
Посветих остатъка от утрото в разнищване на съдържанието и по пътя си към Търтеите изпратих светкавичния си отговор. Той представляваше кратко настояване за повече информация:
Брада ли имаш предвид или бакенбарди?
Когато се върнах, ме очакваше друга:
Бакенбарди, магаре с магаре! Синът-да-не-казвам-на-какво има къси, но открояващи се бакенбарди.
Странно нещо е паметта. Тя често не успява да улови в мрежите си тъкмо желания в момента спомен. Откъм дъното на съзнанието ми напираше смътното усещане, че някъде по някое време бях чул някой да споменава къси бакенбарди в някаква връзка. Само че колкото и да се напъвах, не можех да го докарам на фокус. Непрестанно ми се изплъзваше. Затова, прибягвайки отново до изпитаната практика да потърся сведенията от извора, излязох и изпратих следното послание:
Какъв е тоя син-да-не-казвам-на-какво с къси бакенбарди? И защо трябва да му вдигам духа? Телеграфирай пълни подробности, понеже понастоящем оставам объркан, озадачен и недоумяващ.
Тя ми отговори с топлота, на която не се скъпеше и заради която мнозина от кръга на познатите й се придържаха за перифериите на шапките си, когато речеше да я отприщи до крайност:
Слушай, гранясало петно такова! Какво целиш, като ме караш да изпотроша цяло състояние по телеграми? Да не си въобразяваш, че се въргалям, в пари? Стига си умувал кой е тоя син-да-не-казвам-на-какво и защо му трябва вдигане на духа. Просто ела като ти казвам и гледай да се поразчевръстиш. О, между другото, иди до Аспинал на Бонд Стрийт, вземи перлената ми огърлица, която съм оставила там, и я донеси със себе си. Разбра ли ме добре? Аспинал. Бонд Стрийт. Перлената огърлица. Ще те очаквам утре.
Леко поразтърсен, аз продължих да развявам бойния флаг и й отвърнах със следното:
Напълно възприех смисъла на поръчката за Аспинал-Бонд Стрийт-перлената огърлица, но онова, което убягва от вниманието ти, е че идването ми в Бринкли в сегашния момент не е чак толкова проста работа, както ти явно смяташ. Съществуват усложнения, и то доста сериозни! Оплели са се като спици в спиците, ако ме разбираш добре. Въобще цялата история налага щателно осмисляне. Ще преценя внимателно ситуацията и ще те известя за решението си.
Въпреки че Бринкли Корт ми е по-роден и от най-родната къщурка и туристическите пътеводители го удостояват с пет звезди заради факта, че се явява седалище на мосю Анатол — френският готвач на леля Далия — т.е. накратко, това е оазис, към който при обикновени обстоятелства търча с все сили, щом съм поканен, надавайки щури викове и крясъци, сега ми отне не повече от секунда да съобразя, че в настоящия случай сериозни препятствия спъваха полета ми за там. Едва ли е нужно да пояснявам, че намеквам за присъствието на Флорънс в домакинството и за скорошната поява на Стилтън.
Именно това бе пречката, която ме спираше. Можеше ли някой да гарантира, че когато последният се натъкнеше на особата ми при пристигането си, нямаше моментално да си направи извода, че съм се спуснал натам, ламтейки за отвличане на гореупоменатата като някой млад и закопнял Ромео? А набиеше ли си Стилтън подобна мисъл в главата, какви, питах се, щяха да бъдат последиците? Прощалните му думи за гръбнака ми продължаваха да кънтят в ушите ми. От опит знаех, че Стилтън е човек, който си подбира думите, и на чиито обещания обикновено може да се разчита. Затова кажеше ли, че ще прекършва гръбнаци на четири места, можете да сте напълно убедени, че точно на четири места щеше и да ги прекърши.
Прекарах неспокойна и тревожна вечер. Не бях в настроение за пируване в Търтеите и затова раничко се прибрах у дома. Тъкмо си опреснявах събитията в „Мистерията на розовия рак“, когато телефонът иззвъня. Представете си само колко разнебитена е била нервната ми система, щом при звука извърших скокообразно издигане в посока на тавана. Силите ми стигнаха само дотолкова, че да се затътря, олюлявайки се през стаята, и да вдигна слушалката.