Гласът, който се понесе по жицата, бе този на леля ми Далия.
Макар да казвам „понесе“, вероятно „прогърмя“ ще е по на място. Благодарение на прекараното в гонитби на чистокръвни британски лисици при всякакви капризи на времето моминство, тази ми леля се е сдобила с яркочервен тен и удивителна мощ на гласните си струни. Лично аз никога не съм преследвал лисици, но явно, че когато си изберете това занимание, посвещавате значителна част от времето си в крещене през изораните полета и бушуващия вятър, докато най-накрая това ви се превръща в навик. Тъй че ако леля Далия си има недостатък, той е, че когато разговаряте с нея лице в лице в някоя тясна гостна, тя проявява склонността да използва сила на гласа си сякаш зове някой от ловните си другари на разстояние цяла миля, когото е видяла, че гази с коня си хрътките. Колкото до останалото от нея, тя е широка и слънчева душа. Телесната й структура е изградена по образеца на налятите Рубенсови мадони и се радва на обичта на всички, включително и на долуподписания. Взаимоотношенията ни винаги са били сърдечни до последното милиграмче.
— Ало, ало, ало! — прокънтя тя. Както забелязвате незабравените привички от ловуването не закъсняха да изплуват на повърхността. — Ти ли си това, Бърти?
Потвърдих, че съм самия аз и никой друг.
— Тогава какво целиш, ти скудоумни и противни свинчо, с всичките си тъпи дивотии? Да ви вземат мътните дано, теб и осмислянето на ситуацията ти! Никога досега в живота си не съм чувала по-голяма простотия. Трябва да дойдеш тук, и то веднага, ако не ти се ще още със следващата пратка пощальонът да достави на прага ти моето проклятие. Ако ми се наложи да се справям сам-самичка с проклетия Пърси още малко, ще рухна под непосилното напрежение.
Тя се спря, за да си поеме дъх и аз успях да вмъкна един въпрос.
— Пърси ли е образът с бакенбардите?
— Точно той е. Наслоил е пластове от меланхолия из имението. Все едно че живеем във вечна мъгла. Том ме предупреди, че ако не се вземат спешни мерки, сам ще предприеме нужните стъпки.
— Ама какво му е на човечеца?
— Хлътнал е до ушите по Флорънс.
— О, ясно. И се отчайва, като си мисли, че е сгодена за Стилтън Чийзрайт? — предположих аз.
— Абсолютно. Направо се е поболял. Шляе се потиснато напред-назад, изглеждайки досущ като Хамлет. Искам да дойдеш и да го поразсееш. Ще го извеждаш на разходки, ще танцуваш пред него, ще го развличаш със смешни вицове. Въобще ще използваш каквото ти дойде на ума, за да изтръгнеш усмивка от това обрамчено с бакенбарди и очила с рамки от черупка на костенурка лице.
Естествено, веднага схванах замисъла й. Няма домакиня, която да желае разни шляещи се Хамлетовци из имението й. Но онова, което ме озадачи, бе как такъв компромат е бил допуснат да замърсява чистия въздух на Бринкли. Знаех, че старата ми родственица бе доста придирчива, щом станеше въпрос за гости. Понякога и министър-председатели не са успявали да се намъкнат вътре. Поставих й въпроса и тя ми заяви, че обяснението било от просто по просто.
— Нали ти казах, че съм насред бизнес-сделка с Тротър. Тук съм събрала цялото им семейство — вторият баща на Пърси, Л. Дж. Тротър, майката на Пърси, госпожа Тротър, и самият Пърси. Трябваше ми само Тротър, но госпожа Тротър и Пърси се самопоканиха.
— Разбирам. На това му викат комплексна сделка — и веднага се сподавих ужасен. Паметта се бе завърнала на трона си. Сега си спомних защо подробностите с късите бакенбарди ми звучаха познато.
— Тротър ли? — извиках.
Тя изврещя неодобрително.
— Не пищи така де! За малко да ми пукнеш тъпанчето.
— Ама ти Тротър ли каза?
— Разбира се, че казах Тротър.
— А името на тоя Пърси да не би случайно да е Гориндж?
— Безспорно. А и той без бой си го признава.
— Тогава страшно съжалявам, скъпа ми прародителко, но ми е невъзможно да дойда. Само оня ден въпросният Гориндж се мъчеше да изкрънка от мен хиляда лири. Щял да ги вложи в пиесата, дето я скалъпил от книгата на Флорънс. Отрязах го без да ми мигне окото. Затова лесно можеш да разбереш колко безкрайно смущаваща би била една среща наживо. Ще се чудя в коя посока да гледам.
— Ако това е единственото, което те притеснява, забрави го. Флорънс ми каза, че е успял да набави хилядата лири от другаде.