— Определено си права — съгласих се. — Значи душата му пак бе подложена на изтезания? И въпреки това си успяла да го одереш със сума, която трябва да е била истинско състояние. Как, за бога, го направи? От онова, което снощи ми спомена по телефона, останах с впечатлението, че тези дни чичо Том е с по-силно от обичайното си нежелание за раздяла с припечеленото. Ти създаде в представите ми портрет на човек, който упорито се е запънал и не отстъпва, досущ като крантата на Валаам12.
— Какво знаеш ти за магарето на Валаам? — изчурулика скъпата ми прародителка.
— Аз ли? Че аз знам и кътните зъбки на магарето на Валаам. Да не би случайно да си забравила, че докато бях ученик на преподобния Обри Ъпджон, веднъж спечелих награда за Познаване на Библията?
— Бас хващам, че си ги изментил някак.
— Нищо подобно, скъпа ми прародителко. Победата ми се дължеше единствено на достойните ми знания. Но да се върнем към темата. Как принуди чичо Том да разгони молците от чековата си книжка? Сигурно се е наложило да прибегнеш до доста голям запас от женски хитринки?
Не ми се нрави да признавам, че любимата ми леля се е изкискала, но неоспоримо звукът, който излетя от устните й, невероятно наподобявате кискане.
— О, успях.
— Но как?
— Няма значение как, пагубен недорасъл любопитко. Успях.
— Ясно — рекох и реших да не задълбавам въпроса. Нещо ми подсказваше, че тя не желае да сподели тази си новина.
— И как върви сделката с Тротър?
Явно уцелих без да искам оголен нерв. Кискането замря на устните й, а муцунката й, до този момент обагрена в червения нюанс, потъмня до цвета на наситено мораво.
— Дано се изприщят проклетите му вътрешности! — ревна тя с вулканичната страст, която някога е карала членовете на ловджийските клубове да подскачат на седлата си.
— Понятие си нямам какви са го прихванали тоя син на Сатаната. Седи си той, след като девет от обядите на Анатол и осем от вечерите му си мъркат щастливо сред стомашните му сокове и отказва да се заемем с деловите отношения. Непрекъснато мъка…
— За какво, по дяволите, му е нужно това?
— … и хъка. Избягва темата. Напрягам всеки свой нерв, за да го принудя да преминем към сериозната част, но не мога да го хвана натясно. Не казва нито „Да“, нито „Не“.
— Сещам се за една песен със същото заглавие… или поточно „Тя не каза «Да», нито пък «Не»“. Честичко се разпявам с нея във ваната. Ето каква е мелодията.
Започнах да извивам рефрена с приятен кадифен баритон, но прекъснах, когато Агата Кристи ме цапна по фронталната кост. Застаряващата ми родственица май я бе изстреляла с откос изпод бедрото си като някой от каубоите-снайперисти по уестърните.
— Не ме подлагай на чак такива предизвикателства, миличък Бърти — нежно ми рече тя и потъна в състояние близо до бленуването. — Знаеш ли какъв е според мен проблемът? — продължи тя, когато излезе от транса си. — Мисля, че мамчето Тротър е виновна за това му нежелание да се сработим. Наумила си е някаква причина, заради която не й се иска той да сключи сделката и му е наредила да не действа. Това е единственото обяснение, за което се сещам. Когато се срещнахме в Агата, той се държеше така, сякаш остава само да доуточним подробностите. Последните няколко дни, обаче, изведнъж се превърна в самата свенливост и необщителност. Като че ли са му спуснали заповед отгоре. Когато онази нощ ги заведе на вечеря, не ти ли се видя смазан под петата й?
— Изключително точно. Направо се разплакваше от радост, когато тя благоволеше да му отпусне усмивка и трепереше от страх, когато тя се мръщеше. Но откъде-накъде ще се противи тя на покупката му на „Будоарът“?
— Не ме питай. За мен си остава истинска мистерия.
— Да не би да сия наскърбила някак след пристигането й тук?
— Категорично не. Държах се очарователно.
— И въпреки това си продължава все тъй?
— Все тъй. Крета си все тъй, да го тръшне чумата дано и сетне мътните да го отнесат!
Изпуснах състрадателна въздишка. В гърдите ми тупти чувствително сърце, което лесно се уязвява. А гледката как скъпото ми златно дърто яйчице жалее над отминалата я сполука ме покърти неимоверно.
— Не е на добре — казах. — Човек се надява на по-добър късмет.
— Надявах се — призна тя. — Бях уверена, че с идващите публикации на романа на Морхед, ще лапне списанието като топъл хляб.
— Разбира се, може би той само премисля старателно за последно — поуспокоих я аз.
— Виж, това е вярно.
— А мъж, който премисля старателно, няма начин да не мъка.
12
Според Библията ослицата на Валаам придобила дар слово и упрекнала господаря си за желанието му да прокълне израилтянките, бел.пр.