Решен да почерпя отговорите на вълнуващите ме въпроси направо от извора, затърчах към градината до кухнята. Там, ако можеше да се вярва на думите на Пърси, трябваше да е Флорънс, вероятно крачеща възбудено напред-назад с наведена глава.
Тя действително беше там с наведена глава, макар всъщност да не крачеше възбудено напред-назад. Бе се привела над храсталак цариградско грозде и поглъщаше зърната му по един доста напрегнат начин. Когато ме зърна, тя се понадигна и аз зачекнах болната тема без всякакви увъртания.
— Каква е цялата тази шумотевица, за която чух от Пърси Гориндж? — попитах.
Тя преглътна едно гроздово зърно с необуздано настървение, което красноречиво говореше за разпенената й душа. Убедих се с очите си, че е по-бясна и от измокрена до кости кокошка. Въобще от целия й вид лъхаше усещане за жена, която бе готова да се откаже от една от ежегодно предоставяните й издръжки за тоалети в замяна на привилегията да насини главата на Д’Арси Чийзрайт с чадърчето си.
Изгледах я строго и продължих:
— Той ми съобщи, че се явило обстоятелство, внасящо смут в хармонията.
— Нещо не те разбирам — отвърна тя и глътна още едно зрънце.
— Говоря за вас двамата със Стилтън. Според Пърси хармонията, която съществуваше помежду ви, безвъзвратно си е отишла. Каза ми, че Стилтън е прекратил годежа ви.
— Вярно е. Разбира се, радостта ми няма граници — допълни Флорънс и изведнъж усетих как крайниците ми започнаха да се смръзват.
— Радостта ти ли? Нима развитието на нещата ти допада?
— И още как! Кое момиче не би се радвало, ако неочаквано се намери освободена от веригите, свързващи я с мъж, който има червендалесто лице и глава, която изглежда тъй, сякаш са я надували с помпа за велосипед?
Хванах се за челото. Доста съм схватлив и веднага улових, че това съвсем не бе езикът на влюбените. Искам само да ви кажа, че и вие да бяхте чули Жулиета да ги реди такива пиперливи по адрес на Ромео, и вие щяхте да се хванете за челата, покрусени от тревога, и щяхте да се чудите дали нещата с двамата млади са наред.
— Но когато го видях за последен път, всичко изглеждаше тип-топ — не се давах аз. — Можех да заложа и ризата на гърба си, че макар и неохотно, се бе примирил с идеята, че ще си пуска мустак.
Тя се наведе и си откъсна още едно зърно от храста.
— Това тук няма нищо общо с мустаците — обяви тя, щом успя пак да се покаже на дневна светлина. — Целият проблем се корени в обстоятелството, че Д’Арси Чийзрайт е низък, подъл, влечугоподобен, лазещ, гнусен, свръхподозрителен и противен червей — разясни ми тя, докато процеждаше думите през стиснатите си зъби. — Знаеш ли какво е направил?
— Представа нямам — признах си веднага и потръпнах от мисълта за наближаващата опасност.
Тя се освежи с още едно зърно грозде и се завърна към по-горните слоеве на атмосферата, изпускайки няколко пуфтения през ноздрите си.
— Вчера се е замъкнал до оня нощен клуб и е провел разпити.
— О, божичко! — изцвилих аз.
— Да. Никой не би предположил, че има хора, способни да паднат толкова ниско, но той подкупил човек от персонала и той му дал да надзърне в дневника на управителя. Там прочел, че същата нощ на твое име била резервирана маса. Това окончателно потвърдило долните му подозрения. Разбрал е, че съм отишла там с теб. Сигурно… — започна Флорънс, но за пореден път се гмурна в гроздовия гъсталак, решена да го освободи от плодовия му товар. — Сигурно човек развива подобно мерзко и мнително съзнание заради службата си като полицай.
Да определя състоянието си като ужасено въобще няма да бъде преувеличено. Спокойно може да се каже дори, че бях потресен до дълбините на съществото си. Никога досега не бях подозирал, че мухльо с толкова подпухнала физиономия като на Стилтън е способен да развие детективска дейност в такъв неимоверен мащаб. Разбира се, физиката му винаги се е ползвала с уважението ми, но допусках, че притежаването на нужните заложби, за да покоси на място як вол повече или по-малко го изключваше от играта. Дори за секунда не бях обмислял вероятността за наличие на умствени възможности и то такива, че можеха да накарат даже и Еркюл Поаро да затаи дъх с едно стреснато „Брей, какво чудо!“. Това просто идеше да покаже, че никога не бива да се подценява човек, просто защото е решил да посвети дните си на забучването и изтеглянето на гребла в речните води.