Несъмнено, както бе отбелязала Флорънс, пялото това непредвидено коварство се дължеше на обстоятелството, че той, макар и за кратък период от време, се числеше към отрядите на полицията. Доколкото ми е известно, щом новакът се снабди с униформа и полицейски обуща, големите шефове го дърпат настрана и го обучават на някои неща, които може да му са от полза в избраната професия. Очевидно Стилтън бе усвоил великолепно урока си. Пък знаеше ли човек, току-виж излязло, че владее и изкуството да определя големината на петна от кръв и да събира пепел от пура.
Тъй или иначе, удостоих този аспект на ситуацията само с беглото си внимание. Мислите ми се съсредоточиха върху друг проблем с къде по-голяма острота за момента, както би се изразил Джийвс. Намеквам за напичащото се положение на Бъртрам Устър. Флорънс, вече утолила глада си с цариградско грозде, понечи да отлети, но аз я възпрях с пронизителен вик.
— Телеграмата — рекох.
— Нямам желание да говоря повече за нея — отвърна ми тя.
— Обаче аз имам. В нея той намесваше ли и мен?
— О, да и то доста често.
Преглътнах неколкократно и поразхлабих малко яката си. И аз самият предполагах, че ще ме споменава без да се щади.
— Той загатва ли за някакви свои планове, които има спрямо мен? — попитах отново с пресъхнало гърло.
— Пише само, че възнамерява да пречупи гръбнака ти на пет места.
— На пет места? — изквичах ужасен.
— Мисля, че пише пет. Не му се връзвай — сърдечно ме посъветва Флорънс.
Е, не ще и дума, драго ми стана, щом разбрах, че не одобрява намеренията му.
— Гръбнаци щял да ми троши! Никога досега не съм чувала за по-отвратително нещо. Би трябвало да се засрами!
И тя се запъти в посока към къщата. Походката й бе досущ като на музата на трагедията в някоя от сутрините, когато светът й е крив.
Онова, което Джийвс нерядко описва като пейзаж, мержелеещ се в сумрака, започна да се губи в тъмнината. Наближаваше часът, в който обикновено се биеха гонговете за вечеря. Но въпреки че знаех какво безразсъдство проявявам, като рискувам да закъснея за някоя от вечерите на Анатол, не бях в състояние да се насиля да се прибера и да почна да нагъвам специалитетите му. Толкова много парливи въпроси се развилняха из съзнанието ми, че не помръдвах от мястото си и си стоях в състояние на вцепенение. Крилати творения на нощта прииждаха на рояци, мятаха ми чудати погледи и сетне отново отлитаха, но аз си стоях като закован и вглъбен в мислите си. Човек, който е подгонен от главорез от рода на Д’Арси Чийзрайт, се нуждае от цялата налична мисъл, до която успее да се добере.
И тогава, съвсем внезапно, от гънките на нощта, която ме обгръщаше, ме огря лъч светлина. Той се разля и освети целия хоризонт. Успях да осъзная, че като изключим злободневните дреболии, бях в действително изгодно положение. Защото, нали разбирате, онова, което до онзи момент ми убягваше, бе фактът, че Стилтън представа нямаше, че съм в Бринкли. Приемайки, че се намирам в метрополията, той там и щеше да простре ловните си мрежи. Щеше да намине към апартамента ми, да продъни звънците от звънене, да не получи ответ и объркан да се оттегли. Щеше да дебне и обикаля Търтеите в очакване да се задам всяка минута, и най-накрая, когато се убеди, че няма да се задам, щеше да се изпари и оттам, отново объркан до немай къде. „Няма да дойде“ — ще си каже, смилайки зъбите си както винаги. Е, пък щом смята, че ще му помогне, нека си ги смели всичките без остатък.
И, разбира се, след онова, което се случи, бе изключена вероятността да посети Бринкли. Мъж, който току-що е скъсал с годеницата си, не посещава домовете, където знае, че се подвизава довчерашната му любима. Добре де, поне на мен ми се струва, че не посещава. Затова, ако съществуваше място на земята, където със сигурност нямаше да се навъртат разни противни Стилтъновци, то беше в Бринкли Корт, в селцето Бринкли-и-Снодсфийлд-на-Мочурището в Устършир.
Изпълнен с дълбоко облекчение, аз реших да се поразмърдам и се завтекох към стаята си с песен на уста. Джийвс вече ме очакваше. Не че държеше хронометър в ръка, но очевидно порицаваше доста сериозно на ум мудността на младия си господар. Щом влязох, лявата му вежда забележимо потръпна.
— Да, знам, че закъснявам, Джийвс — изпреварих го аз и се заех да свличам досегашната си тапицерия. — Бях излязъл да се поразходя.
Той снизходително прие обяснението ми.
— Напълно ви разбирам, сър. И аз самият предположих, че в такава прекрасна вечер най-вероятно бихте решили да се разведрите с разходка из имението. Затова осведомих господин Чийзрайт, че без съмнение именно тази е причината за отсъствието ви.