11
Наполовина в и наполовина извън ризата си, аз се вкамених като онези симпатяги от старите приказки, на които съвсем не навреме им скимвало да си побъбрят с магьосниците и заради това ги поразявали разните им магии. Ушите ми щръкнаха като на териер с остра козина. Не смеех да повярвам, че бяха чули добре казаното.
— Господин Чи… господин Чи…? — запелтечих. — Какво каза, Джийвс?
— Сър?
— Не те разбрах. Да не би да твърдиш… опитваш се да ми обясниш… всъщност абсолютно ли си убеден, че Стилтън Чийзрайт е в имението?
— Да, сър. Пристигна не много отдавна с колата си. Сварих го да ви чака тук. Той изяви желание да се срещне с вас и прояви дълбоко разочарование заради продължителното ви отсъствие. Най-накрая, тъй като всеки момент щеше да настъпи часът за вечеря, той се оттегли. Доколкото подразбрах от забележките му, се надява да установи контакт с вас в края на храненето.
Напълно изгубил дар слово, аз се намъкнах в ризата си и започнах да завързвам вратовръзката си. Тресях се от глава до пети. Отчасти това се дължеше на тревожните ми опасения, но също и на оправданото ми възмущение. Държа да посоча, че съм запознат с грубиянската му природа. Той е от ония дръвници, които, както рече Пърси, биха хвърлили един поглед на залеза и биха го оприличили единствено на резен полусурово говеждо на скара. Но все пак човек е в правото си да очаква дори и дървеняците с грубиянска природа да притежават известно количество деликатност и чувство за мяра. Прекратяването на годежа му с Флорънс и безочливото натрапване непосредствено след това на присъствието си в компанията й, ме извади от равновесие. То би извадило от равновесие всеки друг човек с изтънчени разбирания, тъй като само по себе си това поведение заплашително доближаваше последната маркировка над пропастта на неблагоприличието.
— Но това е чудовищно, Джийвс! — изкрещях. — На тоя злодей с тиквообразна глава толкова ли не му достига чувство за порядъчност? Не се ли намира у него поне грамче такт и усет? Известно ли ти е, че същата тази вечер, посредством телеграма, за която имам силно основание да подозирам, че прелива от оскърбления, той е прекъснал отношенията си с лейди Флорънс?
— Не, сър, това не ми бе съобщено. Господин Чийзрайт не счете за необходимо да сподели тайните си с мен.
— Трябва да е спрял по средата на пътуването си за насам, за да изпрати посланието си, тъй като то не го изпревари много във времето. Представи си само — първо обнародва развоя на сърдечните си дела чрез телеграма и ощастливява някакъв окаян пощенски чиновник с най-забавната случка в живота му. А веднага след това безмозъчно действие проявява невероятната наглост да нахлуе тук! Това, Джийвс, вече прекрачва всякакви допустими граници! Не желая да се показвам твърде суров съдник, но само една дума може да представи адекватно Д’Арси Чийзрайт — думата „недодялан“. Какво си ме зяпнал? — попитах го, забелязвайки, че погледът му се бе заковал върху мен с особена многозначителност.
Той проговори с тиха строгост:
— Вратовръзката ви, сър. Опасявам се, че не отговаря на изискванията.
— Смяташ ли, че точно сега е най-подходящият момент да разискваме вратовръзките?
— Да, сър. Трябва да се стремите да получите формата на пеперуда, а вие не сте успели. С ваше позволение, аз ще я приведа в изправност.
Това и стори и следва да призная, че се справи страхотно, но аз продължих да нервнича.
— Ти не осъзнаваш ли, Джийвс, че животът ми виси на косъм? — попитах го с треперлив глас.
— Нима, сър?
— Уверявам те, че е така. Оная гигантска пушена наденица… загатвам за Д’Арси Чийзрайт… официално е направил изявление за намерението си да прекърши гръбнака ми на пет места.
— Нима, сър? И каква е подбудата му за това?
Изложих му фактите. Според изразеното от него мнение, състоянието на нещата било обезпокоително.
Стрелнах го с един от погледите си.
— Нима ще засвидетелстваш подобно разточителство към словото, Джийвс?
— Да, сър. Крайно обезпокоително.
— Хей! — възкликнах, заемайки дума от арсенала на Стилтън. Тъкмо се канех да му кажа, че ако не е способен да намери по-уместни слова за описанието на вероятно най-пагубната катастрофа, която бе на път да сполети представител на човечеството в хилядолетната му история, с удоволствие щях да се бръкна в собствения си джоб и да му предоставя Пълният тълковен речник на Роджър. Точно тогава, обаче, гонгът напомни за себе си и се наложи да се отправя към вечерните нощви.