В спомените ми тази първа вечеря в Бринкли Корт не се откроява след най-приятните светски забави, на които съм присъствал. По ирония на съдбата, имайки предвид стеклите се обстоятелства, Анатол, този вълшебник на черпака и тигана, блесна с едно от най-бележитите си постижения. Ако не ме лъже паметта, той нагости събралите се със следното меню:
Le черен хайвер Frais
Le Consomme aux Pommes d’Amour
Les Sylphides a la creme d’Ecrevisses
Les пържени корюшки15
Le Птица от някакъв сорт с тънко нарязани картофи
Le Сладолед
и, естествено, les плодове и le кафе, но ако отчетем въздействието на угощението върху Устъровото чувство за наслада, то можеше спокойно да се състои от яхния от зоб и говеждо. Няма да си кривя душата и да ви мамя, че бутах гозбите недокоснати, както леля Далия ми бе разправила, че практикува Пърси с ежедневната си дажба. Всеки следващ специалитет имаше вкус на талаш в устата ми. Видът на Стилтън през масата ми пресичаше апетита.
Сигурно бе плод на развихреното ми въображение, но ми се струваше, че откакто се бяхме видели за последен път, той бе увеличил размерите си както на дължина, тъй и на ширина. Изражението върху лицето му с окраска на сьомга пределно красноречиво ми подсказваше мислите, които изпълваха съзнанието му, ако сте склонни да приемете, че организмът му бе снабден с такъв атрибут. Докато траеше вечерята, той ме стрелна с няколко стръвнишки погледа от десета степен по десетостепенната скала на стръвниците, но освен една забележка в самото начало със съдържание, че се надявал да разменим по-късно няколко думи насаме, не се обърна към мен пряко.
Ако трябва да представя абсолютно достоверно случая, той не се обърна пряко към никого. Цялото му държане съперничеше с това на глухо муле с отявлени наклонности към убийства. Женската самка от Тротърови, която седеше от дясната му страна, се постара да го забавлява със сага за съмнителното поведение на госпожа Алдермън Бленкинсъп по време на проведената наскоро благотворителна разпродажба на религиозното дружество. Той обаче реши да ограничи своя принос в разговора до няколко измучавания и продължи методично да забучва приборите си в храната.
Аз седях до Флорънс. Тя говореше малко. Задоволяваше се да излъчва недостъпност и горделивост, както и да свива топчета от хляба. Затова имах предостатъчната свобода за размишление по време на пиршеството, и когато в по-късния момент поднесоха кафето, вече бях начертал плановете и усъвършенствал стратегията на действията си. Щом най-накрая леля Далия наду свирката — знак, че нежният пол следва да изчезне яко дим и да остави мъжете с портвайна им, се възползвах от напускането им, за да се изсуля тихомълком през френските прозорци в градината. Изскочих сред необятните простори още преди първите от процесията да са успели да прекосят прага. Не бих се наел да твърдя категорично, че мъдрият ми ход е изтръгнал сипкав вик от гърдите на Стилтън, но май ми се чу звук, наподобяващ воя на стенен вълк, ударил малкото си пръстче на някоя крайпътна скала. Без да се правя на вежлив и да го попитам дали е казал нещо, аз се гмурнах още по-навътре в лоното на ширналите се ливади.
Ако ситуацията бе по-различна от сегашната, можеше и да изпитам немалка наслада от тази разходка след вечеря. Въздухът бе наситен с летни ухания и палав ветрец гъделичкаше небесата, които буквално бяха обсипани със звезди. Но за да се оцени както подобава една огряна от звездните сияния градина, на човек му е нужно освободено от земните грижи съзнание, а моето бе на светлинни години разстояние от подобно лелеяно спокойствие.
„Какво да предприема?“ — питах се аз. Преценявайки трезво обстановката, единствената разумна постъпка, ако държах да съхраня неприкосновен ценния си гръбнак, бе да се кача в двуместната си бричка утре още преди да пропеят първи петли и да се понеса сред природата към метрополията. Беше ясно, че оставането ми в статукво, щеше да е свързано с доста интензивно движение от моя страна, понеже само чрез пределна подвижност имах шанс да избегна Стилтън и да осуетя пъклените му намерения. Осъзнах, че щях да съм принуден да прекарам значителна част от времето си в препускане като младо еленче или кошута през хълмовете, където в утринната роса се къпят полските цветя, както помня, че Джийвс се изрази веднъж. А Устърови силно се противят на всякакви инсинуации, приравняващи ги с кошути и еленчета, независимо дали са в първа младост или са понатрупали годинките. Ние си тачим гордостта повече от всичко.