Тъкмо бях взел решението още утре да се разтопя като снежеца по планинските урви и да отпраша я към Америка, я към Австралия, Островите Фиджи или където ми видят очите за известно време, когато усетих как сред летните ухания се вплете ароматът на силна пура и съзрях смътните очертания на приближаващ силует. След свръхнапрегнат промеждутък, в който предположих, че това е Стилтън и се подготвих за достойна имитация на кошутски и еленски бяг, успях да го разпозная. Беше само чичо Том, освежавайки се с редовното си нощно сновене.
Чичо Том е голям любител на сноването из градината. Умира си да се вре из шубраците и цветните насаждения в ранни зори и късни доби. Особено в късните доби, понеже страда малко от инсомния16 и местният знахар му препоръчал преди да се тръшне в непробуден сън да се разведри с глътка свеж въздух. Щял да му подейства страшно благотворно.
Щом ме зърна, той се закова на място, за да ме идентифицира.
— Бърти, ти ли си, момчето ми?
Отговорих утвърдително и той мигом се озова до мен, пафкайки недотам ароматната си пура.
— Защо ни напусна? — попита ме, намеквайки за мълниеносното ми измъкване от трапезарията.
— О, просто ми се прииска да изляза навън — скромно излъгах.
— Е, не че си изпуснал кой знае какво. Каква сбирщина само! Направо ми призлява от оня мухльо Тротър!
— Така ли? — направих се на изненадан аз.
— И от заварения му син Пърси ми призлява.
— Тъй ли? — продължих все в същия дух.
— И от оня скапаняк Чийзрайт ми призлява! От всичките ми призлява! — изля си го чичо Том.
Трябва да знаете, че той не спада към ония домакини, които правят теманета на гостите си. На поне деветдесет и четири процента от гостите в очертанията на владенията си той гледа със зле прикрита неприязън и прекарва по-голямата част от времето си в опити да ги избягва.
— Кой е поканил Чийзрайт тук? Сигурно Далия. Макар че никога няма да проумея защо. Не съм имал нещастието да общувам с по-зловреден израстък, сътворен от проклятието. Но нейният коронен номер е да забърква такива поразии. Помня, че е канила даже и сестра си Агата, Като стана дума за Далия, Бърти, момчето ми, тревожа се за нея.
— Тревожиш се? — подскочих аз.
— Силно се тревожа. Струва ми се, че я разяжда някаква болест. Откак си пристигнал, държането й не ти ли се вижда малко странно?
След скока потънах в размишления.
— Не, не мисля — рекох. — Видя ми се точно както обикновено. А ти какво имаш предвид под „странно“?
Той размаха притеснено пурата си. Двамата със застаряващата ми родственица са едно истинско сплотено семейство.
— Случи се точно преди малко, когато надникнах в стаята й, за да я попитам дали не иска да се поразходим заедно. Тя заяви, че не иска, защото когато излизала нощем навън, винаги се нагълтвала с молци, мушици, комари и т.н. Накратко не считала, че ще й се отрази добре след обилната вечеря. И докато си бърборехме безгрижно за това-онова, изведнъж май сериозно й прилоша.
— Искаш да кажеш, че припадна?
— Не, не бих казал, че всъщност припадна. Запази перпендикулярното си положение спрямо земята. Но се олюля и притисна с ръка горната част на главата си. Беше пребледняла като платно.
— Странно.
— Много странно. Разтревожих се. Доста се безпокоя за нея, момчето ми.
Премислих наново случилото се.
— Да не би да си й казал нещо, което да я е разстроило?
— Невъзможно. Разправих й за тоя смотаняк Сидкъп. Той ще се дотътри утре, за да види сребърната ми колекция. Не си го срещал досега, нали?
— Не — отвърнах и напълних гърди с чистия нощен въздух.
— Той е рядко просто говедо — заяви чичо Том, който намира болшинството от познатите си за прости говеда, — но явно е добър познавач на старо сребро, скъпоценности и неща от този род. Както и да е, слава на Бога, че ще остане само за вечеря — допълни той с неговия си гостоприемен дух. — Но нали ти разправях за леля ти. Та както вече ти казах, тя се олюля и пребледня като смъртник. Според мен тя се преуморява. Сигурно е заради онази нейна брошура — „Нощницата на Мадам“ или как се викаше там. Ами че заради нея тя сън не спи и направо се топи пред очите ми. А брошурата е пълна идиотщина! За какво въобще й е притрябвало седмично списание? Ще благодаря стократно на Господа, ако го продаде на тоя кокошкар Тротър и се отърве от проклетата дивотия, защото освен, че й изпива силиците, ми коства цяло състояние. Все пари, пари, та пари, пари до безкрай!
След това той ораторства със завидна страст относно данъка за общия доход и добавъчните налози, и след мъглявата уговорка да се срещнем на скорошна дата на опашката за социални помощи за безработни, се изпари и потъна в нощта. Поради напредването на нощта реших, че вече е безопасно да се прибера в стаята си и спокойно се упътих натам.