Поколебах се. Болеше ме да наранявам още повече това нежно сърчице, особено в момент, в който то явно се терзаеше, но сметнах, че е мой племеннически дълг да й посоча една голяма спънка.
— Ами когато… страхувам се, че това съвсем ще помрачи настроението ти, но какво ще стане, щом чичо Том разбере?
— Точно там е проблемът.
— И аз така си помислих.
Тя преглътна задавено като трето стреснато невръстно китче.
— Ако пустият ми късмет не ми бе извъртял такъв гнусен номер, той нямаше да узнае и след милион години. Въобще не ми се вярва, че Том, господ да го поживи дано, е способен да различи боклук от арабската чаршия и качествена стока от Улуърт.
Разбрах за какво намекваше. Чичо Том, както вече посочих, е страстен запалянко по стари сребърни предмети. Нямаше подробност, която да не му е известна по въпросите за покритието, изковаването, волутите и венчетата с къдрички. Но що се отнася до бижутата, те бяха затворена книга за него, както и за болшинството от силния пол.
— Обаче утре вечер той ще разбере и аз ще те светна защо. Нали ти казах, че преди малко се отби в стаята ми. Е, тъкмо се майтапехме за туй-онуй, въобще се забавлявахме страшно приятно и дружелюбно, когато той изведнъж… О, боже небесни!
Аз приложих още едно терапевтично шляпване по тиквичката й.
— Я се стегни, стара ми родственице. И какво викаш, че направил изведнъж?
— Изведнъж ми тресна новината, че тоя Лорд Сидкъп, който щял да идва утре, бил не само маниак на тема старо сребро, но също и експерт по бижутата. Възнамерявал да го помоли, след като тъй или иначе се е довлякъл, да хвърли един поглед на огърлицата ми.
— Леле-мале! — изквичах неистово.
— Сподели ми, че често го гризяли съмнения за това дали разбойниците, дето му я продали навремето, не са го метнали, възползвайки се от невежеството му относно скъпоценностите. Сидкъп, завърши той, щял да разсее подозренията му.
— Леле-божке!
— И „леле-божке“ и „леле-мале“ достоверно отразяват случая!
— Затова ли тогава си се сграбчила за темето и си се олюляла?
— Точно затова. Колко време смяташ, че ще отнеме на това вманиачено същество в човешка обвивка да надуши шашмата за фалшивия наниз от перли и да си изпее песента? Някъде около десетина секунди, ако не и по-малко. И сетне какво? Можеш ли въобще да ме кориш, че съм се олюлявала?
Определено не можех. На нейно място аз самият щях да се люлея и олюлявам до несвяст. Много по-несхватливи хора от Бърти Устър щяха да прозрат, че лелята, която седеше насреща ми, стискайки отчаяно накъдрената си фризура, се явяваше леля, натресла се в най-смрадливата тиня. В делата й се задаваше остра криза, която, освен ако верните й приятели и доброжелатели не организираха светкавично провеждането на гениална спасителна операция, щеше да разбие на пух и прах семейното й огнище.
Занимавал съм се изключително старателно с проучвания на семейния живот. Затова съм отлично запознат с последиците от заканите, които едната гугутка изстрелва към другата. Бинго Литъл често ми е доверявал, че ако половинката му превърне в реалност няколко от заплахите си, които изрича, когато излезе от кожата си, луната цялата ще потъне в кърви и Цивилизацията ще се разклати из основи. Същото нещо са ми признавали и други съпрузи сред познайниците ми. Сходни катаклизми, обаче, биха могли да се появяват и ако сладката малка женичка бъде уловена в прегрешение.
Винаги досега леля Далия е командвала парада в Бринкли Корт. Бе съумяла да установи силно централизирано управление. Но узнаеше ли чичо Том, че е заложила перлената си огърлица, за да купи сериен роман за онова периодично издание, което по необясними причини вечно наричаше „Нощницата на Мадам“, тя щеше да се окаже в почти същото положение като ония монарси или диктатори, които се пробуждали някоя сутрин и изумено откривали, че населението се е разбунтувало срещу тях и използва бомбите като изразно средство за внушение. Чичо Том е добричък стар симпатяга, но дори старите симпатяги са способни да се превърнат в изверги, когато случат на подходящи условия.
— Ей богу! — затюхках се аз и се хванах за брадичката. — Това хич не ми харесва.
— Така си е. Направо е свършекът на света — съгласи се скъпата ми прародителка и в очите й проблесна сълза.
— Значи твърдиш, че тая птица Сидкъп ще кацне тук утре? Не ти остава много време да въдвориш ред в целия този безпорядък. Нищо чудно, че подаваш отчаяни сигнали за помощ към Джийвс.
— Той единствен може да ме спаси от участта, по-гибелна от самата смърт — изхъхри тя.
— Но ще успее ли Джийвс да нагласи нещата?