— О, не, сър. Просто по случайност бижутата са ми нещо като хоби. С диаманти, разбира се, тестът ще се проведе по друг начин. За да се установи дали диамантът е истински, е необходимо да вземем игла за грамофон със сапфир на върха й. Той, както безспорно ви е известно, е корунд с твърдост девет единици по скалата на Мох. Пробата се извършва като се драсва леко по вътрешната страна на камъка, който тестуваме. Едва ли е нужно да ви припомням, че истинският диамант е единственото вещество с твърдост десет единици. Повечето от твърдите предмети, които ни заобикалят, клонят приблизително към седмата степен по скалата за измерване на твърдостта. Но, извинете, сър, сигурно желаехте да ми кажете нещо?
Продължавах да мигам на парцали. Когато Джийвс отпуши извора на руйното си сладкодумие, ефектът му върху особата ми често е такъв. С огромно усилие на волята се помъчих да се съвзема и успях да подхвана приказката си.
— Е, та тук значи е същината на проблема — рекох. — Огърлицата, чийто собственик в момента се явява леля Далия, както безпогрешно са те осведомили обучените ти сетива, представлява само шепа сърцевини. Тя не струва и пукната пара. Добре. Ето къде е болното ни място. Ако в сценария не бяха въведени допълнителни усложнения, всичко щеше да е наред, защото чичо Том даже да се бъхти с месеци, пак няма да може да разграничи истинска огърлица от имитацията й. Но се пръкна дяволско усложнение. Една негова дружка щяла утре да го посети и да прегледа украшението. Тази личност, значи, точно като теб, се явява експерт по скъпоценностите. Затова разбираш какво ще последва неминуемо в момента, в който той зърне лишения от стойност заместител. Ще настанат срамни сцени, разруха, опустошение и безгранично отчаяние. Веднага щом научи истината, чичо Том ще се развилнее като див звяр, а престижът на леля Далия ще се въргаля в прахта и калта. Разбираш ли, Джийвс?
— Да, сър.
— Тогава дай да чуем становището ти.
— Това е обезпокоително, сър.
Не смятах, че нещо е в състояние да изтръгне съкрушената ми леля от транса й, но ето че репликата на Джийвс постигна чудото. Като излитащ фазан тя мълниеносно се надигна от стола.
— Обезпокоително! Що за дума, по дяволите!
Възпламенилото се нейно възмущение изцяло се ползваше със съчувствието ми, но независимо от това я възпрях с вдигане на ръката си.
— Моля те, скъпа ми прародителко! Да, Джийвс, и ние намираме, както ти се изрази, че нещата заплашват да вземат обезпокоителен обрат. Но все пак се надявахме, че ще съумееш да предложиш на вниманието ни някоя конструктивна идея. С удоволствие ще изслушаме изнамереното от теб разрешение.
Тези мои прочувствени думи накараха едно мускулче около устата му да подскокне съжалително.
— Опасявам се, сър, че за проблем от подобен мащаб не бих могъл да ви предоставя разрешението от раз, ако ми разрешите да употребя този израз. Ще ви помоля да ми дадете малко време, за да подложа ситуацията на старателно анализиране. Надявам се ще ми позволите да покрача известно време из коридора?
— Иска ли питане, Джийвс. Крачи си из всичките коридори, ако искаш — позволих му най-великодушно.
— Благодаря ви, сър. Дано се върна не след дълго с предложение, което би ви удовлетворило.
Затворих вратата подире му и се обърнах към старата представителка на рода ми. Лицето й все още пламтеше в багрите на пурпура, а от устата й не спираше да се лее порой от мърморене на „Обезпокоително“.
— Знам точно как се чувстваш, стара ми плът и кръв — казах й. — Май трябваше да те предупредя, че Джийвс никога не изпълнява стремглави подскоци и не забелва очите си, когато му изтърсиш сензационни новини. Предпочита да запази хладното безстрастие на препарирана жаба.
— „Обезпокоително“!
— Аз лично вече свикнах да не се товаря заради това, макар от време на време, както се случи тази вечер, да го скастрям сурово за този му навик. Опитът ме научи…
— „Обезпокоително“, в името на вси светии! „ОБЕЗПОКОИТЕЛНО“!
— Знам, знам. Тези му обноски страшно жулят нервните центрове, нали? Но, както бях почнал да ти разправям, опитът ме научи, че от каквото и естество да е проблемът ти, той неизбежно предоставя някакво първокласно разрешение. Както се вика, ако заприиждат препарираните жаби, нима могат първокласните решения да се влачат много по-назад?
Тя изправи гръбнака си, както си беше в седнало положение. Съзрях, че пламъчета на надежда замъждукаха в очите й.
— Действително ли смяташ, че ще изнамери изход? — попита ме тя.
— Стопроцентово съм убеден. В един момент Споуд бе страшна угроза за мен, в следващия миг вече бе размазана медуза с откъснати отровни пипала. Пълзеше унизен в краката ми. Можеш изцяло да разчиташ на Джийвс. А-а — рекох, тъй като вратата се отвори, — ето го и него. Виж как изпъква главата му отзад. От очите му струи на талази интелигентност и какво ли още не. Измъдри ли нещо, Джийвс?