— Да, сър.
— Знаех си аз. Допреди малко говорех, че ти винаги изнамираш изход от бъркотиите. Добре, нека го чуем.
— Съществува подход, с помощта на който госпожа Травърс може да бъде спасена от морето на бедствията. Шекспир.
Понятие си нямах защо се обръщаше към мен като към Шекспир, но му дадох знак да продължи.
— Нататък, Джийвс.
Той ме послуша и сега се обърна към леля Далия. Тя не откъсваше изпитателния си поглед от него. Сякаш бе мечка, очакваща да й подхвърлят кифличка.
— Ако въпросният експерт по скъпоценностите, мадам, както ме извести господин Устър, пристига утре, по моему най-препоръчителният план се състои в организиране на безследното изчезване на огърлицата преди появата му. Ако ми разрешите да разясня думите си, мадам — продължи той в отговор на изцвърчаването на старата прародителка дали не я бъркал случайно с проклетите фокусници. — Онова, което целях да ви внуша, бе по-скоро взлом на крадци, в резултат на което огърлицата би била присвоена от тях. Лесно ще разберете, мадам, че ако джентълменът, запътил се да огледа огърлицата, открие, че въобще не е останал и помен от такава за оглеждане…
— Няма да може да я огледа?
— Съвсем правилно, мадам. Rem аси tetigisti.
Тръснах зеленчука на раменете си. Очаквах нещо по-добро от това. Май гениалният мозък най-накрая започваше да издиша и това сериозно ме опечали.
— Но, Джийвс — сгълчах го нежно, — откъде ще го изкопаеш тоя твой крадец? Не можеш да го вземеш под наем, нали?
— Мислех си, че вие бихте се съгласили да приемете тази роля, сър — обърна се той към мен и аз почувствах как пода потъва под нозете ми.
— Аз?
— Господи, да! — избумтя леля Далия и циферблатът й светна като прожектор. — Колко добре си го намислил, Джийвс! Нямаш нищо против да сториш тази дреболия заради мен, нали Бърти? Разбира се, че нямаш. Нали схвана идеята? Вземаш една стълба, подпираш я под прозореца ми, катериш се догоре, хлътваш вътре, свиваш огърлицата и духваш с нея. А утре аз изприпквам при Том, обляна от потоците стичащи се сълзи и проплаквам: „Том! Перлите ми! Изчезнали са! Някакъв подъл мерзавец се е промъкнал у дома и ги е задигнал, докато съм спяла!“ Нали такъв е същинският ти замисъл, Джийвс?
— Абсолютно, мадам. За господин Устър това е направо смехория. Забелязвам, че от последното ми посещение в Бринкли Корт решетките, които пазеха прозорците, са махнати.
— Да, заповядах да ги отстранят незабавно, след като веднъж всички останахме заключени отвън. Надявам се, че си спомняш.
— Изключително ясно, мадам — отвърна той.
— Така че, Бърти, нищо не те възпира — обърна се скъпата ми прародителка към мен.
— Нищо освен…
Млъкнах. Канех се да обявя „нищо освен категоричният ми и абсолютен отказ да приемам задача от какъвто и да е вид или форма“, но успях да задържа словата преди да са успели да прескочат границите на устата ми. Сега виждах, че пресилвах неоснователно опасностите и трудностите на предприятието.
В края на краищата, казах си, няма нищо чак толкова опасно в изпълнението му. То бе просто фасулска работа за човек с моята гъвкавост и ловкост. Естествено, не скачах от радост, че се налагаше да се разшетам по това време на нощта, но бях готов да го сторя, за да възвърна обратно руменината по страните на жената, която в люлчения ми стадий на развитие ме бе подрусвала на коляното си. Да не говорим, че ми спаси живота при онзи случай, когато почти бях нагълтал каучуковото си биберонче.
— Съвсем нищо — любезно потвърдих аз. — Ама направо нищичко. Ти само осигури огърлицата и остави останалото на мен. Коя е твоята стая? — попитах бодро.
— Последната отляво.
— Д-да, ясно.
— Отляво, бе глухар. Сега отивам там да се приготвя — нежно ме осведоми тя и се обърна с блеснали очи към спасителя на всички отчаяни души: — Божичко, Джийвс, направо камък ми падна от сърцето. Чувствам се като нов човек. Нали няма да ти е неприятно, ако ме чуеш да си припявам в къщата?
— Никак даже, мадам.
— Сигурно още от утре ще започна.
— Когато ви е удобно, мадам.
Той я изпрати и затвори вратата със снизходителна усмивка или поне мимика, която почти прилича на усмивка и е единствената, допускана да припари на лицето му.
— На човек му е драго да види госпожа Травърс щастлива, сър.
— Да, ти определено подейства на настроението като освежително. Значи няма да имам проблем с намирането на стълбата?