— Настоявам да последваш превъзходния й пример.
— Увъртания! Знаех си, че ще се сетя. Да не смяташ, че не прозрях през жалките ти увъртания? И цялата тази безумна история с пускането на мустака ми. Да не мислиш, че не разбрах, че цялата патардия за мустака бе елементарна уловка, за да те улесни да скъсаш с мен и да се прехвърлиш при долната усойница Устър? „Как да се отърва по-лесно от тоя Чийзрайт?“ — си се запитала. „Ха, ето как!“ — си си отговорила. „Ще го навия да си пусне мустак.“ А той ще се възпротиви жестоко на пускането на всякакви палячовски мустаци. И сетне ще му заявя: „Хей, значи се опъваш? Добре, тогава между нас всичко е свършено. Това ще го постави на мястото му.“ Обаче сигурно те е сполетял ужасен шок, когато склоних да угодя на прищявката ти. Представям си как съм объркал плановете ти. Май не го бе предвидила, нали?
Флорънс заговори с глас, който би смръзнал и ескимос.
— Вратата е точно зад вас, господин Чийзрайт. Ако завъртите дръжката, веднага ще се отвори.
Но той отново настъпи към нея.
— Остави вратата намира. Сега говоря за теб и прокажения Устър. Предполагам, че сега ще увиснеш на врата му или каквото е останало от него, след като съм размазал физиономията му на пихтия. Прав ли съм?
— Прав сте.
— Сериозно ли възнамеряваш да се омъжиш за този гноен цирей?
— Да, сериозно.
— Хей-й-й!
Не зная как щяхте да постъпите на мое място при долавянето на тези думи. Едва сега осъзнах докъде бе посял семето на разкола злият демон. Вероятно щяхте рязко да залитнете като мен самият. Несъмнено трябваше по-рано да забележа грозящата ме участ, но може би защото се косях толкова много заради Стилтън, бях замижал пред нея. Затова внезапната обява на годежа ми с момичето, от което бягах като попарен, ме покруси толкова силно, че залитнах неудържимо.
И разбира се онова място, във вътрешността на което не е препоръчително да залитате рязко, ако държите да останете незабелязан, е гардероб в дамска спалня. От какво точно се състоеше пороят, който се изсипа върху ми, отприщен от внезапното ми движение, не бих се наел да твърдя със сигурност. Май бяха кутии за шапки. Каквото и да беше, в тишината на нощта то прозвуча като лавина от търкалящи се камъни и слухът ми долови удивено възклицание. Секунда по-късно някаква ръка кажи-речи изтръгна вратата на гардероба от пантите й и едно налято с кръв лице се озъби насреща ми, докато разчиствах кутиите за шапки, ако действително бяха кутии за шапки, от главата си.
— Хей! — измуча Стилтън, процеждайки с мъка думите, като котка със заседнала рибена кост в гърлото си. — Излазвай оттам, влечуго такова! — добави той, заклещи боздуганското си ръчище за лявото ми ухо и го затегли с все сила.
Изстрелях се навън като коркова тапа, извадена от бутилка.
14
В моменти като този винаги човъркам мозъка си за най-подходящата реплика. Спрях се на „О, ето те и теб, Стилтън. Каква прекрасна вечер!“. Но явно не направих сполучлив избор, тъй като той само потрепера, сякаш бях пуснал бръмбар в гърба му, а очите му по цвят и искромятане съвсем заприличаха на кратери на вулкан. Усетих, че доста вежливост и такт щяха да са нужни от моя страна, за да се разсее ненужното напрежение помежду ни.
— Няма как да не си удивен — започнах, но той вдигна ръка, сякаш отново се бе върнал в полицията и регулираше уличното движение. Сетне заговори с тих, макар и гъгнещ глас.
— Ще ме намериш вън в коридора, Устър — рече ми той и енергично закрачи към вратата.
Досетих се какво го бе довело до изричането на тази съдбовна фраза. Явно кавалерските обноски вземаха връх у него. Можете да дразните Стилтън, докато пяна избие на устата му, но не можете да го накарате да забрави, че е завършил колежа в Итън и че е истински джентълмен. Възпитаниците на колежа Итън не провеждат кавгите си в присъствието на представителки на противоположния пол. Нито пък истинските джентълмени. Те просто изчакват да останат насаме със съперника си в някое усамотено кътче.
Изцяло одобрявах този му финес, понеже ме накара да се намеря на седмото небе от радост. Осъзнах, че сега щях да имам възможността да упражня някой от онези мъдри задни ходове, които великите генерали пазят за крайно напечени положения. Тъкмо се поздравявате, че сте сгащили някой от тези генерали и се готвите да се хвърлите в атака срещу него и изведнъж… точно докато се поразшавате и лъснете за последно оръжието си, със слисване установявате, че той вече не е там. Просто се е оттеглил по стратегическите си тайни пътеки и е повлякъл и личната си гвардия със себе си.