— Същият.
— Тогава смея да ви успокоя, че всичко е наред, сър.
Сепнах се. Явно не бях чул добре думите му. Защото иначе сигурно нещо му хлопаше дъската.
— Всичко е НАРЕД ли ми се чу да казваш, Джийвс?
— Да, сър. Нима не ви е известно кой всъщност е лорд Сидкъп?
— Никога не съм го срещал досега.
— Но навярно го помните, сър, като господин Родърик Споуд.
Ококорих се насреща му. С перце да ме бяхте бутнали, щях да падна.
— Родърик Споуд?
— Да, сър.
— Да нямаш предвид Родърик Споуд от Тотли Тауърз?
— Точно него имам предвид, сър. Той наскоро наследи титлата след кончината на покойния лорд Сидкъп, който му се падаше чичо.
— Гръм и мълнии, Джийвс!
— Да, сър. Смятам, ще се съгласите с мен, че при тъй сложилите се обстоятелства, проблемът, безпокоящ госпожа Травърс, има лесно разрешение. Само думица на Негово благородие, напомняйки му дискретно за факта, че продава дамско бельо под търговския псевдоним Юлейли Сойърс, би следвало да даде резултат. Той ще се види заставен тактично да запази тайната на фалшифицирания произход на огърлицата. От дните, прекарани в Тотли Тауърз, откъдето го познавате като господин Споуд, сигурно си спомняте, че изявява силна неохота срещу разпространението на тази информация.
— Никога няма да го забравя, Джийвс!
— Да, сър. Просто смятах, че няма да е излишно да ви го спомена. Лека нощ, сър.
И той отплава навън.
15
Ние от рода Устър никога не сме били поклонници на ранното ставане. Затова на другата сутрин слънцето се бе издигнало високо в небесата, когато се събудих и посрещнах новия ден. Тъкмо бях опустошил питателна порция бъркани яйца и догонвах последната капка кафе от чашата си, когато вратата се отвори, сякаш връхлетяна от ураган, и скъпата ми прародителка прекрачи прага с пируетни стъпки.
Използвам танцовата терминология съвсем съзнателно, тъй като в походката й от пръв поглед се долавяше една особена гъвкавост и отскокливост. От скръбната безнадеждност на миналата нощ не бе останала и следа. Старата ми прародителка отново бе възвърнала своя истински лик.
— Бърти — рече тя след краткото встъпление, в което ме описа като млад ленивец, който трябвало да се засрами, че все още се въргаля из чаршафите в този, ако питате нея, най-лудешки весел ден от цялата прекрасна година23, — току-що говорих с Джийвс и ако на света някога се е раждал велик спасител на изтерзани души, то това е той. Свалям му всичките шапки на света.
Отклонявайки се за момент, за да огласи мнението си, че мустакът ми бил оскърбление за Господа и хората, но все пак смятала, че един добър препарат против плевели можел да оправи работата, тя продължи.
— Джийвс ме светна, че тоя лорд Сидкъп, който щял да дойде днес, не бил друг, а старият ни познайник Родърик Споуд.
Кимнах. Този неин изблик на танцови стъпки и жизнерадост вече ме бе навел на мисълта, че и тя е узнала голямата новина.
— Вярно е — потвърдих. — Както се оказа, без ние да знаем, Споуд от самото начало е бил племенник на стария лорд Сидкъп. След събитията в Тотли Тауърз последният се възнесъл нагоре, за да прави компания на звездите, давайки шанс на Споуд да се издигне в обществото. Да разбирам ли, че Джийвс те е запознал и с компромата „Юлейли Сойърс“?
— Запозна ме с всички подробности, момчето ми. Защо никога не си ми подшушвал за това? Знаеш как обичам да се посмея до насита.
Протегнах ръка с достойнство, но без да отчета непосредствената близост на каничката за кафе. Тя се катурна, но за късмет се оказа празна.
— Бях дал обещание да мълча като гроб! — заявих спокойно.
— Ще ме съсипеш с обещанията и гробовете си! — клъвна ме нежно тя.
— Добре де, приемам критиката. Но ти повтарям, че сведенията ми бяха поверени с изискване за пълна дискретност.
— Все пак можеше да споделиш с любимата си леличка — не престана да напада тя.
Поклатих глава. Не ги разбират жените тези неща. Девизът на джентълмена „благородството задължава“ не струва и пукнат грош за нежния пол.
— Човек не тръгва да разгласява тайни изповеди даже на любимите си лели, ако е джентълмен на място — отбелязах строго.
— Е, тъй или иначе, вече разполагам с пълна информация и държа Споуд, наричан още Сидкъп, здраво в ръцете си. Божичко — продължи тя и лицето й доби отнесено изражение, — колко добре си спомням оня ден в Тотли Тауърз. Той приближаваше към теб с пламтящ поглед и пяна на уста, а ти стоеше в другия край хладен като изстудена краставичка, както би казал Анатол, и му каза: „Една минутка, Споуд, може би ще проявиш интерес към факта, че знам всичко за Юлейли.“ Колко се гордеех в този миг с теб, момчето ми!