Выбрать главу

— Да, но е така — троснах се аз и потънах в мълчание. На него изглежда също му се бе изчерпило желанието за разговори, затова няколко мига стояхме един срещу друг като двама трапистки монаси25, сблъскали се случайно на надбягвания с кучета. Тъкмо щях да кимна хладно и да се оттегля, когато той ме прикова с вик, наподобяващ по тон и сила онзи възклик на Стилтън, който се откърти от гърдите му, когато ме откри гарниран с множество кутии за шапки в гардероба на Флорънс. Той се бе облещил насреща ми през лупите си с нещо, което не знам защо ми заприлича на загриженост, дори на загриженост, граничеща с ужас. Това ме озадачи. Не допусках, че му е отнело толкова дълго време, за да забележи мустака ми.

— Устър! Боже мили! Та ти не носиш шапка!

— На село порядките са по-свободни — осведомих го аз.

— При този зноен пек! Може да те покоси слънчев удар. Не бива да се подлагаш на такива рискове!

Трябва да призная, че бях трогнат от тази загриженост. Засегнатото ми честолюбие спря за миг да ближе раните си и надигна глава. Малко са хората, на които им пука за добруването на някой почти непознат за тях. Това само иде да покаже, мислех си аз, че човек може и да наговори куп гнусотии за слабундрести буболечки и все пак под онова, което с чиста съвест можете да наречете отблъскващ екстериор, да тупти нежно сърце.

— Не се притеснявай толкова — откликнах аз веднага с желание да уталожа тревогата му.

— Но аз се притеснявам — отвърна ми той заядливо. — Ти трябва или да носиш шапка или поне да стоиш на сянка. Не искам да бъда прекалено настоятелен, но твоето добро здравословно състояние е от голямо значение за мен. Виждаш ли, аз изтеглих името ти за шампионата по мятане на стрелички в Търтеите.

Нещо не можах да схвана последната му мисъл. Звучеше ми като някакво налудничаво бълнуване.

— Ти как-к-кво? — запелтечих аз. — Че как така ще притежаваш билета с името ми?

— Изразих се зле. Бях прекалено развълнуван. Трябваше да кажа: аз те купих от Чийзрайт. Той ми продаде билета с името ти. Така че няма какво да се чудиш, че се изприщвам от притеснение, като те гледам как ходиш в този пек без шапка?

В живота ми, гъсто осеян с всякакви отвратителни изненади и злокобни заплахи, е имало случаи, в които съм треперил и съм се олюлявал от време на време, но рядко бедното ми тяло е преживявало толкова силни трусове от люлеене и треперене, както когато тези думи достигнаха до ушите ми. Ако си спомняте, миналата нощ бях оприличил леля ми Далия на трепетлика. Точно това описание би ми лепнало в момента както тапета за стената.

Подобен фонтан от емоции, мисля, е съвсем разбираем. Цялата ми външна политика, както ви разясних, се градеше на факта, че бях затворил злия дух Стилтън здраво и надеждно в бутилката, а сега се оказа, мътните да го вземат дано, че всъщност запушалката съвсем не е била здрава и надеждна. Той отново бе готов да влезе в ролята на Асириеца, връхлитащ като вълк към кошара със своята пищна войска26. За да задоволи жаждата си за мъст, той бе готов да пожертва дори онези 56 лири, които му бяха в кърпа вързани, и този факт смразяваше дори мозъка в костите на някои прослойки от населението.

— В душата на Чийзрайт сигурно има скрита много добрина — продължаваше изложението си Пърси. — Чистосърдечно си признавам, че съм си съставил погрешно мнение за него и ако не бях върнал коректурите, щях да си взема обратно от „Парнас“ онова стихотворение „Калибан по заник слънце“. Той ми каза, че ти си сигурен победител в състезанието и ми предложи съвсем доброволно да ми продаде на една разумна цена билета с твоето име, защото се бил привързал много към мен и би искал да ми услужи с нещо. Ето един голям, великодушен, сгряващ сърцето жест, който може да ти върне вярата в човешката природа. Между другото Чийзрайт те търси. Иска да те види за нещо.

Той повтори съвета си за шапката и се стопи в мъглата, както се казва, а аз останах безмълвен и унесен, със сковани крайници, а мозъчното ми вещество, преминало внезапно в друго агрегатно състояние, се опитваше да се справи с този кошмарен проблем, който се сгромоляса отгоре ми като гръм от ясно небе. Беше ясно, че трябва да се предприеме дяволски умен контраудар и то незабавно, но какъв да бъде този дяволски умен контраудар? Ето къде се коренеше затруднението.

Сами разбирате, че нямаше как да се изпаря от зоната на бойните действия, каквото бе искреното ми желание в момента. Имаше вопиюща нужда от присъствието ми тази вечер в Бринкли Корт, защото точно тогава пристигаше Споуд. Въпреки увереността на леля Далия, че ще го накара с лекота да играе по свирката й, напълно възможно беше на плана да му гръмне някой бушон, при което наличието на племенник с ум като бръснач щеше да е от решаващо значение. Устърови не изоставят току-така скъпите си лели в беда.

вернуться

25

Католически орден, създаден през 1664 г. в Нормандия, в който постъпващите монаси дават обет за мълчание, бел.пр.

вернуться

26

Перифраза на Байрон от поемата „Разрушаването на Сенахериб“. Сенахериб (705–681 г. пр.н.е.) бил асирийски цар, който обсадил Ерусалим. Внезапно в стана му избухнала чума, което спасил града от сигурна гибел, бел.пр.