Елиминирайки възможността за сдобиването с гълъбови криле, за които с радост бих дал цяло състояние, какво друго оставаше в наличност?
За Бъртрам Устър се носи легенда, че в моменти на огромна опасност го осенява гениално вдъхновение, което се случи и този път. Внезапно, като уханна роза, погалила челото ми, ме осени една мисъл и аз си плюх на петите и отпратих за конюшнята, където бе настанен двуместният ми звяр. Може би Джийвс още не се бе впуснал в дългото пътуване, извеждащо го до портите на „Ганимед Младши“ и ако това беше така, аз виждах своето избавление.
16
Ако спадате към ония качествени елементи, които не познават по-щастливи мигове от прекараните с произведенията на Бърти Устър, сигурно сте сведущи относно по-старите бележки от мемоарите ми, в които се занимах с посещението ни с Джийвс в Девърил Хол, провинциалното седалище на мировия съдия Езмънд Хадок. Навярно помните, че докато се намирахме под покрива на Хадок, Джийвс улови Томас, сина на леля ми Агата, в притежаването на предмет, познат като палка, и много благоразумно го конфискува. Реши — а и кой би постъпил другояче — че това е последната вещ, която трябва да попада в ръцете на недораслия главорез. Мисълта, която бе погалила като уханна роза челото ми, бе следната: Пазеше ли я още Джийвс? Защото всичко се свеждаше до отговора на този въпрос.
Сварих го, изряден до последното копченце и с бомбе, кипрещо се върху безценната му глава, пред кормилото на автомобила, тъкмо когато се канеше да натисне педала. Да бях закъснял със секунда само и вече щеше да е късно. Бих спирачки пред него и незабавно отпочнах интервюто.
— Джийвс — подех. — Хвърли мислен поглед назад към дните, когато гостувахме в Девърил Хол. Хвърли ли го?
— Да, сър.
— Тогава продължавай да ме следваш неотлъчно. Синът на леля ми Агата, кошмарният Томас, също бе там.
— Съвсем правилно, сър.
— С намерението да спретне едно хубаво отмъщение на свой съученик на име Стинкър, навлякъл си гнева му поради някаква причина, преди да замине от Лондон, той си бе купил яка сопа.
— Или палка, сър, ако държим да сме прецизни.
— Остави я ти прецизността, Джийвс. Ти тогава му отне оръжието.
— Счетох това за най-разумно, сър.
— То действително беше най-разумно. Никой не спори по въпроса. Пусни гангстер от калибъра на нехранимайкото Томас да вилнее из околността с палка, и все едно сам си просиш… как беше думата? Май беше свързано с някакви клизми.
— Катаклизми, сър?
— Точно! Катаклизми. Безспорно ти постъпи правилно. Но не това е същината на проблема. Онова, което ме интересува, е следното. Къде е тази палка?
— Между вещите ми в апартамента, сър.
— Ще дойда с теб в Лондон и ще я взема.
— Бих могъл да ви я донеса на връщане, сър.
Увих нозе в кратък танцов етюд. На връщане, как ли пък не! И кога щеше да е това? Вероятно посред нощите, защото щом компанийката от „Ганимед Младши“ е решила да заформи такъв луд купон, едва ли ще разтуря веселбата в края на обяда. Знам си аз какво става щом тия разпуснати икономи решат да празнуват. Те се търкалят по софрите едва ли не до видело, гаврътват съдържанието на чашите едно подир друго и извиват глас в дружна хармония, докато не изкарат всичките песни от песнопойката, като непрестанно надават лудешки крясъци. Досущ като сганта гуляйджии в някоя квартална кръчма. Това значеше, че през целия дълъг летен ден оставах беззащитен и лесна плячка за Стилтън, който, както преди малко ме известиха, препускал наоколо и душел хищно тъкмо за такива плячки.
— Това не ме устройва, Джийвс. Трябва ми веднага. Не тази нощ, не след седмица, считано от срядата, а в най-скорошния възможен момент. Чийзрайт ме е погнал не на шега, Джийвс.
— Нима, сър?
— И ако се налага да отблъсквам атаките му, ще ми е нужно оръжие. Неговата сила е за десетина, а невъоръжен ще съм все едно житен клас пред сърпа му.
— Изключително добре казано, сър, ако смея да изразя мнението си. Диагнозата ви на ситуацията е съвършено точна. Здравата структура на господин Чийзрайт ще му даде възможност да ви размаже като муха.
— Именно.
— Ще ви изтрие от лицето на земята с един-единствен удар. Ще ви пречупи на две с голите си ръце. Ще ви разкъса крайник по крайник.
Леко се намръщих. Приятно ми бе да видя, че улови сериозността на положението, но тези натуралистични крайности ми се струваха твърде пресилени.