Безгрижността ми не се стопи и с йота дори. Би било грехота да си кривя душата, твърдейки, че излъченият сигнал съдържаше и нещо друго освен заканителност. Но с палката в юмрука си срещнах жежкия сноп на прожекторите му без трепет дори. Подобно на жената на Цезар, бях готов на всичко. Затова го удостоих с нехайно кимване.
— А, Стилтън? Как вървят работите при теб?
Въпросът явно накара запушалката на натегната му до крайност възбуда да се изстреля и Стилтън откърти един-два зъба.
— Ще ти дам да се разбереш как вървят работите ми! Търся те цял ден под дърво и камък.
— Да не би да желаеш да ме видиш за нещо? — поинтересувах се аз.
— Желаех да изтръгна главата от раменете ти и да ти я натикам в гърлото.
Кимнах отново, все по същия нехаен начин като преди малко.
— А, да. И снощи упорито говореше за подобно свое желание. Сега се сещам. Е, съжалявам, Стилтън, но се страхувам, че няма да стане. Имам други планове. Несъмнено Пърси Гориндж те е уведомил, че тази сутрин прескочих до Лондон. Отидох да си набавя ето това — заявих и измъкнах най-верния другар на крехката физика, загатвайки с леко завъртане за скритата му сила.
Липсата на мустак създава едно голямо неудобство, а именно, че ако го нямате, няма какво да засучете, щом се слисате без мяра. Единственото, което ви остава, е да си стоите с увиснала като повехнала лилия долна челюст и да изглеждате като изиграно камилче. Същото вършеше сега и Стилтън. От цялото му държане се излъчваше духа на Асириеца, който връхлитайки като вълк към кошара, открил че там се спотайват не кротки агънца, а диви котки. А нищо не кара асирийците да се чувстват по-идиотски от такова едно откритие.
— Удивително сполучливо изобретение, бих казал — продължих, хвърляйки небрежно още сол в раната. — Непрекъснато ни го рекламират по страниците на криминалетата. Доколкото ми е известно, наричат го палка, ако решат да съблюдават прецизността, макар по моему и сопа да е удачно описание.
Стилтън хрипкаво запуфтя. Очите му се изцъклиха. Не вярвам някой друг път да е имал подобно премеждие. Но пък никога не е късно човек да преживее нещо ново.
— Веднага махни това! — сипкаво изломоти той.
— Ще го махна, не се безпокой — отвърнах, съобразителен като светкавица — Ще го махна не, ами здравата ще го размахам, само да мръднеш и сантиметър. Въпреки че се признавам за абсолютно начинаещ в употребата на палките, не смятам, че има начин да не уцеля тиква с размера на твоята. А след това какво ще стане с теб, Стилтън? Ще се тръшнеш и ще се завъргаляш по пода като жалка мижитурка. А аз елегантно ще отърся праха от ръцете си и ще прибера инструмента обратно в джоба си. Имайки такова приспособление на свое разположение и най-хилавият охлюв е способен да разкаже играта на свирепите бабаити. Та ако речем да обобщим, Чийзрайт, аз съм въоръжен и опасен, и положението, тъй както го виждам, е следното. Заемам удобна позиция, стъпвайки стабилно на двата си крака. Само ако се опиташ да ми налетиш, аз, хладнокръвен до безкрайност…
Беше доста необмислено от моя страна да се раздрънквам за налетяване, защото всъщност му подхвърлих една конструктивна идея. Той я реализира нагледно, точно докато произнасях „безкрайност“ с такава внезапност, че ме свари съвсем неподготвен. Трудността при общуването с такива петкрили гардероби като Стилтън произтича от следния факт — толкова са масивни, че дори не подозирате, че могат да обладават пъргавината на диви зайци, с която се стрелват през въздуха и ви връхлитат. Още преди да разбера какво става, палката бе изтръгната от ръката ми и префуча през салона, за да тупне на пода пред сейфа на чичо Том.
Останах отново беззащитен.
Е, „останах“ е доста общо казано. В подобни кризи Устърови никога не остават и не се помайват. Незабавно доказах нагледно, че Стилтън не бе единственият, който можеше да се стрелва с пъргавината на див заек. Съмнявам се дали в цяла Австралия, която този животински вид предимно населява, можеше да се намери див заек, способен да изпълни дори бледо подобие на чевръстото стрелване, с което напуснах опасната зона. Да направя заден подскок с триметрова височина и да се инсталирам зад дивана ми отне не повече от минута. За известно време се установи рутинна повторяемост на движенията, защото всеки път когато Стилтън се хвърлеше като хрътка към мен, аз фъсвах от другата страна на мебел та със скоростта на светлината и обричах всичките му усилия на вятъра. Великите генерали, за които неотдавна говорих, също са прибягвали до динамични маневри, или казано на професионален език до „стратегическо отстъпление“.
Не ми е лесно да определя колко би продължила тази луда въртележка, но вероятно не много дълго, понеже партньорът ми в ритмичните упражнения започна да дава безпогрешни признаци на умора. Стилтън, както всички останали петкрили гардероби, има склонност, щом не се е подложил на режим заради някое състезание по гребане, да се поддава на съблазънта на храната за тялото. А това неизбежно си казва думата. Към края на първата дузина обиколки, докато аз си останах свеж като маргаритка, готов да продължа борбата в същия дух, дори да изтечеше цялото лято, той пухтеше като локомотив, а потта се лееше като река от челото му.