Но както често става при тези случаи, така и не довършихме надпреварата. Тъкмо се поспряхме за миг преди да се впуснем в тринадесетата обиколка, когато ни прекъсна нахлуването на Сепиите, икономът на леля Далия.
Лично аз му се зарадвах, понеже се надявах точно на прекъсване от такъв характер. Обаче на Стилтън явно не му се понрави появата на трето действащо лице, и аз чудесно разбирах защо. Чуждото присъствие го смущаваше и не му позволяваше да се развихри и покаже истинските си способности. Вече обясних, че етиката на Чийзрайтови му забранява да провежда кавгите си, когато наоколо има дами. Същото важи и за членове на домашната прислуга, щом се явят на ринга. Намесят ли се, докато той е в процес на установяване цвета на нечии вътрешности, Чийзрайт моментално свива платната.
Но все пак да знаете, че хич не му се щеше да ги свива. Затова няма какво да се чудим, че бидейки заставен от появата на майордома да прекрати без време враждебните действия, Стилтън го прониза с поглед, преливащ от зле прикрита неприязън. Гласът, с който заговори, изобилстваше от същия артикул.
— Какво искаш?
— Вратата, сър.
Зле прикритата неприязън на Стилтън стана още по-зле прикрита. Погледът, втренчен в Сепиите, се насити с такава животинска ярост, че почувствах как се задава сериозна опасност на не особено далечна дата леля Далия да осъмне без иконом.
— Какво искаш да кажеш с това, че искаш вратата? Коя врата? Каква врата? И за какво, по дяволите, ти е притрябвала някаква си врата?
Осъзнах, че бе крайно невероятно той да проумее със собствени сили загадката, затова я разреших вместо него и му я поднесох в сдъвкан вид. Винаги, щом ми падне сгоден случай, обичам да ощастливявам с благородните си постъпки всички ближни тъпири. Вгледайте се по-внимателно в Бъртрам Устър, викам аз, и веднага ще съзрете бойскаут във вечна бойна готовност.
— Входната врата, драги ми партньоре в танцовата забава, е онова, което татенцето Сепиите навярно има предвид — поясних. — Бих изказал предположението, че звънецът е иззвънял. Прав ли съм, Сепиите?
— Да, сър — отвърна той с тихо достойнство. — Звънецът на входната врата иззвъня и в изпълнение на задълженията си дойдох да я отворя.
И с жест, който даваше да се разбере, че обяснението му би трябвало да задоволи претенциите на Стилтън, той се зае с реализирането на планираното.
— Сигурен съм, скъпи ми Стилтън — рекох, за да доизясня цялото положение, — че някой гост чака на прага.
Оказах се прав. Сепингс разтвори дверите и сред нас се материализира едно видение с платиненоруси къдри и ухаещо на Шанел Пет. Дори един поглед ми бе предостатъчен да определя девойката, каквато всъщност се оказа въпросното видение, като сладурче от категория суперекстра.
Онези, които имат честта да се радват на дружбата си с Бъртрам Устър, знаят много добре, че той не е човек, на когото му потичат лигите, отвори ли дума за противоположния пол. Той е безпристрастен и критичен. Претегля думите си. Затова, когато описвам тази крехка кокошчица като сладурче от категория суперекстра, трябва да си направите извода, че наистина си заслужава думите. Тя спокойно можеше да се нареди между събралите се хубавици по международните конкурси за красота и журито моментално щеше да й окаже изключителни почести. Лесно можех да си представя как модните фотографи се избиват до смърт, за да успеят да я примамят за серия снимки в студиото си.
Подобно на героинята от „Мистерията на розовия рак“ и всъщност подобно на героините на всички четива, които някога са минавали през ръцете ми, косата й беше като разпиляно жито, а очите й синееха с цвета на метличината. Добавете чипо носле и тяло с извивките на алея в парк, и няма защо да се чудите, че Стилтън прибра меча в ножницата и се раззина тъпо насреща й. Изглеждаше като човек, който неочаквано е бил поразен от гръмотевица.
— Госпожа Травърс тук ли е? — запита видението, обръщайки се към Сепингс. — Бихте ли й съобщили, че госпожица Морхед е пристигнала?