Онова, което видях, бе достатъчно да застави човек да се засепва с цялата сила, която има на разположение. В продължение на два-три мига просто не смеех да повярвам, че е истина. „Бъртрам — рекох си, — това е резултат от огромното напрежение, на което бе подложен. Станал си кривоглед.“ Но не би. Премигнах още веднъж-дваж, за да проясня погледа си, и когато привърших процедурата с мигането всичко пак си беше същото, както го бях видял още първия път.
Врата на сейфа зееше отворена.
18
Ето в такива моменти Бъртрам Устър показва на какво е способен в действителност, а хладнокръвният му мозък заработва като машинка. Мнозина други, виждайки вратата на сейфа отворена, щяха да пропилеят ценно време в мотаене и блещене. Щяха да се зачудят защо е отворена, кой я е отворил и защо онзи, който я е отворил, сетне не бе я затворил. Но не и Бъртрам. Изправен пред такова изпитание, той дори не помисля да се разтакава. Той действа.
Овладях положението, като чевръсто се напъхах в утробата на сейфа и набързо го претършувах. Имаше половин дузина кутии за скъпоценности, наредени по лавиците. Отне ми само минута-две да ги отворя и да прегледам съдържанието им, но при разследването се установи наличността само на една-единствена огърлица, тъй че ми бе спестено затруднението от сложния избор. Светкавично я търкулнах в джоба на панталоните си и се втурнах към бърлогата на леля Далия като дивия заек, когото тъй успешно бях изимитирал при неотдавнашното си съвещание със Стилтън. Вече трябваше да си е там. Предчувствието, че ще върна обратно лъчезарността в живота на това достойно старо гейзерче ме изпълваше с неописуемо доволство. Когато я видях за последно, тя имаше остра нужда от известна доза лъчезарност.
Както и предвиждах, намерих любимата прародителка в статукво. Пафкаше си цигарка и се сражаваше с писанията на Агата Кристи. Не успях да внеса снопа лъчезарност в живота й, понеже той бе вече огрян от него. Бях удивен от промяната в състоянието й от момента, в който омърлушено се бе затътрила да провери дали чичо Том е привършил със словоизлиянията си пред Споуд относно старото сребро. Тогава, както помните, я изпълваше духът на окаяник, заклещен между зъбчатите колела на някоя машинария. А сега излъчваше сияйна радост и жизненост. Когато вдигна глава и ме съзря в обсега си, лицето й лъсна тъй силно, че ми заприлича на протърканите задни части на панталоните на автобусен шофьор и въобще нямаше да се учудя, ако бе започнала да къдри тиролски напеви. Целият й вид бе на леля, която са напоили с животворен нектар и райско мляко. В ума ми се мерна мисълта, че щом се бе разбълбукала тъй силно още преди да й съобщя голямата новина, току-виж след като я чуе, да експлодира с оглушителен взрив.
Но така или иначе, не успях да ощастливя тази женичка с последната сводка от секретната хроника, която бях скътал за нея, понеже, както често се случва щом се намерим насаме, тя не ми позволи да вмъкна и сричка помежду ни. Още в момента, в който прекрачих прага, думите й ме заляха като лавина.
— Бърти! — прогърмя тя. — Точно ти ми трябваше. Бърти, съкровище, преборих се храбро и достойно. Нали се сещаш за химна „Вижте как мидийската гвардия наоколо пъпли и души за плячка“? Продължава със „Стани, стани, храбри християнино, и я разгроми!“. Точно това и сторих. Нека ти кажа какво се случи. Бас хващам, че свят ще ти се завие.
— Чуй ме… — дръзнах да проговоря, но не можах да стигна по-далеч. Тя ме премачка като парен валяк.
— Помниш, че като се разделихме в предверието, бях сащисана, изтормозена и шашардисана, понеже не можех да сбарам Споуд насаме и да го клъвна за Юлейли Сойърс. Отивах към стаята с колекцията, молейки се да случа на затишие. Но той продължаваше безропотно да понася страданията си, а Том не преставаше да си дърдори. И тогава изведнъж колената ми омекнаха и стаята се размаза пред очите ми. Без всякакво предупреждение Том внезапно смени темата и заговори за огърлицата. „Може би ще пожелаете сега да я погледнете“ — рече. „Разбира се“ — съгласи се Споуд и тръгнаха.
Тя се спря, за да си поеме дъх — налагаше й се все пак от време на време.
— Виж… — опитах пак.
Напълнила отново белодробните си резервоари, тя продължи да словоизлиятелства.
— Струваше ми се, че краката ми няма да ме издържат и до вратата, камо ли и по предългия коридор до салона в предверието, но ето че успяха. Влачех се в края на процесията, като от време на време колената ми се подгъваха, но някак съумях да се справя с навигацията. Представа нямам защо ми скимна да се присъединя към тях, но сигурно в дъното на съзнанието ми се е мярнала смътната идея да съм там, когато Том узнае злокобната вест и да падна на колене за прошка. Както и да е, отидох. Том отвори сейфа, а аз стоях, сякаш се бях превърнала в стълб от сол. Като жената на Лот28.
28
Според Библията тя и цялото й семейство били предизвестени за присъдата на Господ над грешния град Содом и го напуснали преди върху му да се изсипе гнева Божи. Въпреки забраната, жената се обърнала да види града и била наказана за своето любопитство, бел.пр.