Сещах се за събитието, за което спомена. По някаква случайност то фигурираше в изпитните листовки по времето, когато зубрех за наградата за Познаване на Библията в частното ни училище. Ако не сте запознати с него, ще ви го предам вкратце. Поради причина, която се е изличила от паметта ми, наредили на госпожа Лот, когато един ден тръгнала да се разхожда, да не се обръща, иначе щяла да се превърне в камък. Естествено тя незабавно се обърнала и по някакво, което винаги съм считал за странно, съвпадение действително се превърнала на камък. Което просто потвърждава факта, че в тия дни човек никога не знае какво може да го сполети.
— Времето течеше. Том извади калъфа с бижуто и го подаде на Споуд, който рече „А, значи това е тя.“ или някаква друга глупава забележка. И в този момент, когато гибелната участ щеше всеки момент да се стовари върху ми, се появи Сепиите, навярно изпратен от моя ангел-хранител, и съобщи, че търсели Том по телефона. „Ъ? Какво? Какво?“ зацвърка Том, както неизбежно практикува, щом му съобщят, че го търсят по телефона и се изпари натам, последван от Сепингс. Уууф! — възкликна тя и отново се поспря, за да си поеме тъй необходимия й дъх.
— Чуй ме… — наново пробвах късмета си аз.
— Можеш да си представиш как се почувствах. Поразителният ми късмет бе променил изцяло състоянието на нещата. В продължение на часове бях умувала как да сгащя Споуд на четири очи и ето че сега го бях сгащила. Естествено не загубих и секунда. „Лорд Сидкъп — го заговорих аз с очарователна усмивка — та ние с вас не сме успели и дума да разменим за общите ни приятели и щастливите дни в Тотли Тауърз. Как е милият сър Уоткин Басет?“ — попитах все тъй чаровно. Спокойно можех да мина за гукаща гургулица.
— Слушай… — упорствах аз.
Тя ми запуши устата с безапелационния си жест.
— Не ме прекъсвай, да опустееш дано! Никога не съм срещала другиго, който тъй безочливо да се мъчи да саботира разговора. Плювалникът ти вечно плямпа. Толкова ли не можеш да си затвориш човката, когато ти разправям за най-вълнуващото събитие, което се е случило по тези места от години насам? Та докъде бях стигнала? А, да. „Как е милият сър Уоткин Басет?“ — запитах и той ме осведоми, че милият сър Уоткин Басет цъфтял и връзвал като росна теменужка. „А скъпата Маделин?“ — продължих аз и той ми съобщи, че скъпата Маделин била все така свежа. И после поех дълбоко въздух и му нанесох съкрушителния си удар: „А как върви онзи ваш магазин за дамско бельо? Май се наричаше Юлейли Сойърс, нали? Надявам се, продължава да вади добри пари“. Но още в следващата минута с пръст да ме бе бутнал, щях да падна. Той се разсмя весело и отвърна: „Юлейли Сойърс? О, че аз отдавна нямам нищо общо с него. Продадох го преди цяла вечност.“ И докато си стоях и го зяпах, а грандиозният ми план рухна с гръм и трясък, той рече: „Е, нека хвърля поглед върху тази огърлица. Господин Травърс настоя да чуе мнението ми за нея.“ И той натисна с пръст закопчалката и кутията се отвори. И тъкмо взех да поверявам душата си в божиите ръце и да си казвам, че това вече е краят, когато настъпих нещо. Погледнах надолу и там, въргаляйки се на пода… едва ли ще ми повярваш, но… имаше една палка.
Тя отново млъкна за малко, за да се зареди с тонажна порция въздух и пак забоботи.
— Няма лъжа, няма измама — съвсем истинска палка! Навярно не знаеш какво представлява палката, затова ще ти обясня. Това е малък гумен инструмент, използван редовно от рецидивистите, за да млатят приятелите и роднините си. Изчакват, докато тъща им се обърне с гръб и сетне я цапват с все сила по кока с костенурковото гребенче. В средите на подземния свят палката предизвиква страшен фурор, а ето че изведнъж такъв един експонат се търкаля в краката ми.
— Ама искам да ти кажа, че… — смутолевих.
Обаче отново получих безапелационния жест, заместител на запушалката за уста.
— Е, за известно време не ми говореше нищо. Просто я вдигнах механично като домакинята-чистница, която не обича разни боклуци да се въргалят по подовете, но си стоях и тъпеех. Не ми идваше на ум, че ангелът ми хранител насочваше действията ми и ми показваше изхода от притесненията и патилата ми. И тогава съвсем внезапно, за частица от секундата просветлението ме озари. Осъзнах накъде клонеше замисълът на добричкия ми ангел-хранител. Най-после бе успял да проникне зад хипопотамската ми обвивка и да ми го набие в дървената кратуна. И както Споуд си стоеше с гръб към мен и понечи да извади огърлицата от калъфа й…