Глух стон се отрони от устните ми, но преди друг да успее да го последва, вече летях към стаята на леля Далия. Щом я стигнах, оттам излезе мамчето Тротър, прониза ме сурово с очи и замина по пътя си, а аз нахлух вътре. Сварих старата си роднина да седи с изпънат гръб на стола си и да гледа с празен поглед в пространството. Бе очевадно, че отново нещо бе помрачило като ледена виелица слънчевото й настроение. Агата Кристи бе паднала незабелязано на пода, несъмнено изплъзнала се от скута й поради ужасена конвулсия.
Едва ли е нужно да казвам, че обикновено когато намеря милата стара душица с потънали гемии, прилагам терапия с шляпване между лопатките и солидно надъхване с ведрина. Сега обаче, смазан от собствените си теглила, не ми бе останала много жизнерадост в запас, та да преливам от нея и на разните ми лели. Каквото и бедствие или катаклизъм да я бе сполетяло, трудно можеше да претендира да се нареди в същата категория като събратята им, нахвърлили се върху мен.
— Хей! — подех. — Случи се най-отвратителната и гнусна ужасия!
Тя кимна мрачно. Сигурен съм, че ако пред мен се бе изправил който и да е великомъченик в стихията си, щеше да има по-жизнерадостно излъчване от нея.
— Спокойно можеш да заложиш любимите си светловиолетови чорапи, че е така — отвърна още по-мрачно тя. — Мамчето Тротър свали маската си, да я тръшне чумата проклетницата. Иска Анатол.
— Че кой не го иска?
За момент май щеше да изпусне юздите и да цапардоса възлюбения си племенник по куфилото, но с неистови напъни на волята се овладя. Е, като казвам „овладя“, това не значи, че престана да цвърчи ядно, но се ограничи само в областта на словесните атаки.
— Толкова ли не проумяваш, куха тиква такава? Тя разкри картите и определи условията си. Заяви, че няма да позволи на Тротър да купи „Будоарът“, освен ако не й отстъпя Анатол.
Фактът, че тази смразяваща новина предизвика почти нулева реакция у мен, адекватно показва колко дълбоко ме бе поразила надвисналата угроза. Ако всяка друга минута ми бяха съобщили, че съществува дори и слаба вероятност въпросният гениален кулинар да сдаде поста си и да се заточи и похаби дарованието си в пустинния въздух на Тротъровата обител, безспорно щях да подскоча, да се ококоря и да се олюлея. Но в настоящия момент, чувайки тези думи, останах кажи-речи безучастен.
— О, така ли? Чуй ме, вярна плът от плътта ми и кръв от кръвта ми. Точно когато стигнах до сейфа и щях да поставя обратно перлите, оная гъсеница Тротър най-безцеремонно затвори вратата и унищожи всички обекти и цели на атаката ми. Накисна ме във възможно най-смрадливото блато. Треса се целият като листо.
— Аз също.
— Не знам какво да правя.
— И аз не знам.
— Напразно търся някакъв изход от онова, което французите наричат impasse29.
— И аз — повтори тя, наведе се да вземе Агата Кристи и я запокити към най-близката ваза. Когато изкукаше заради нещо си, изпитваше остра нужда да рита и цели чупливи предмети. В Тотли Тауърз при едно от по-бурните ни съвещания тя очисти лавицата над камината от целия й порцеланов товар. — Не вярвам друга жена да е била заставяна да решава подобен проблем. От една страна ми е почти невъзможно да си представя…
— И ето че се оказах с ценната перлена огърлица на Тротърката в джоба, без да знам къде да я дяна. А щом липсата й…
— … живота си без Анатол. От друга…
— … бъде установена, ще се вдигне такава патардия, ще се домъкнат разни инспектори и сержанти…
— … страна, трябва да продам „Будоарът“, иначе няма да мога да си върна перлената огърлица от заложната къща. Затова…
— И ще ме сбарат по оня начин, дето му викат горещата следа…
— Лед… Сладолед!
— А добре знаеш какво им се случва на такива хора…
— Сладолед! — повтори тя и замечтано въздъхна. — Сещам се за онези негови скариди в охладена змиорка, и се опитвам да си внуша, че ще съм принудена да преживея дните си без кухнята на Анатол. Това Selle d’agneau a la grecque! Mignotte de Poulet Rod Petit Due! Nonats de la Medltarrannee au Fenouill! Но пък после си внушавам, че трябва да действам практично. Трябва да си взема обратно огърлицата, а единственият начин, по който това може да стане е… Чумата да я тръшне дано! — пропищя тя и от всяка гънчица на лицето й заструи безутешност, ако това е подходящата дума. — Чудя се какво ще каже Том, когато чуе, че Анатол ще ни напусне.
— А аз се чудя какво ще каже, като чуе, че племенникът му ще излежава присъда в Дартмур.
— Ъ?
— Присъда в Дартмур — повторих аз.