Прочистих безгрижно гърлото си. Поне се опитах да е безгрижно.
— И какви стъпки смяташ да предприемеш, чичо Том?
— Възнамерявам да поднеса извиненията си и да отсъствам от вечеря. Ще кажа, че имам главоболие, което, уверявам те, далеч не е лъжа, и ще ида да претърсвам стаите. Възможно е и да изровя нещо. Междувременно, ще ида да ударя едно питие. Цялата душевадна страхотия ме изсмука. Ще ми направиш ли компания за едно малко гаврътване, Бърти, момчето ми?
— Предпочитам да се въздържа, ако нямаш нищо против — отговорих. — С леля Далия тъкмо си бърборим за това-онова.
След моите думи чичо Том произведе грандиозно финално издрънчаване с ключовете си.
— Е, както намериш за добре, макар в сегашното ми състояние да ми се вижда странно как въобще някой е способен да отказва питие. Никога не бих предположил, че е възможно — завъртя неразбиращо глава той.
Щом вратата хлопна зад гърба му, леля Далия изпусна затаения си дъх. Прозвуча като предсмъртно хриптене.
— О, небеса! — възкликна родната ми плът.
Стори ми се точно на място.
— И какво според теб е най-мъдро да сторим? — запитах я тихо.
— Това не знам. Но съм сигурна, че ми се иска да оставя цялата работа в ръцете на Джийвс, ако определени ахмаци не бяха го оставили да хукне към Лондон с бричките им, и то точно когато най-спешно се нуждаем от него.
— Може вече да се е върнал — предположих.
— Позвъни за Сепиите и го попитай.
Изпълних мигновено молбата й и натиснах звънеца.
— О, Сепингс — рекох, щом той дойде и поздрави почтително. — Джийвс върна ли си вече?
— Да, сър.
— Тогава веднага го прати тук — наредих.
И само след няколко мига уникатът изникна отпреде ни. Имаше толкова пращящ от акъл и интелигентност вид, че сърцето ми подскочи от радост. Все едно се любувах на дъга в небето.
— О, Джийвс! — жизнерадостно креснах аз.
— О, Джийвс! — жизнерадостно кресна и леля Далия, не желаейки да остане по-назад.
— Вземи ти първа думата — поканих я галантно.
— Не, първо ти — отвърна тя, връщайки ми любезния жест. — Твоето състояние е по-плачевно от моето.
Трогнах се до дъното на душата си.
— Страшно спортсменско от твоя страна, писано яйчице мое — разчувствах се аз. — Хиляди благодарности. Джийвс, моля за най-съсредоточеното ти внимание. Възникнаха някои затруднения.
— Да, сър?
— Общо две.
— Да, сър?
— Да ги наречем Проблем „А“ и Проблем „Б“?
— Определено, сър, щом желаете.
— Ето какво касае Проблем А, който засяга мен.
Запознах го със сценария, излагайки фактите ясно и прецизно.
— Та значи това е, Джийвс. Разчовъркай мозъка си за разрешението. Ако желаеш да се вдъхновиш с крачене по коридора, на всяка цена покрачи малко.
— Няма да ми е необходимо, сър. В състояние съм веднага да ви предложа изход.
Споделих, че с удоволствие бих изслушал предложението му.
— Трябва да възстановите огърлицата между вещите на госпожа Тротър, сър.
— Да не би да намекваш, че трябва да й я върна?
— Точно така, сър.
— Но, Джийвс — оспорих идеята му с леко треперещ глас, — тя няма ли да се зачуди как е попаднала в мен огърлицата? Няма ли да ме разпитва, решена да ме накара да изпея и майчиното си мляко, и след като е изстискала и последната капчица, прешляпвайки през литрите кърма, да хукне към телефона и да завърти шайбата за инспекторите и сержантите?
Около единия ъгъл на устните му снизходително заигра някакво непослушно мускулче.
— Възстановяването естествено ще трябва да се извърши тайно, сър. Бих ви препоръчал за поставянето на украшението в покоите на дамата да се избере момент, когато там няма никой. Например, когато тя се намира на масата в трапезарията.
— Но и аз трябва да съм на масата в трапезарията. Не мога просто да изтърся: „Извинете ме!“ и да се втурна нагоре по стълбите, точно когато поднасят рибата.
— Тъкмо се канех да ви предложа да оставите на мен да се справя с проблема, сър. Моите движения не търпят толкова стриктни ограничения.
— Искаш да кажеш, че се нагърбваш с цялата работа?