— Ако благоволите да ми поверите бижуто, за мен ще е чест, сър.
Съвсем се разчувствах. Пламнах от покаяние и срам. Сега се убедих колко бях грешил, допускайки, че ги дрънка каквито му скимне.
— За бога, Джийвс! Ти възраждаш духа на феодалната привързаност — възкликнах искрено разчувстван.
— Съвсем не, сър.
— Та ти разреши целия заплетен проблем. Rem… как беше точно този твой израз?
— Rem acu tetigisti, сър.
— Това е. „Напипвам болното място“, нали?
— В груб превод от латински, сър. Радвам се, че съм удовлетворил желанието ви. Но нали не ви разбрах погрешно, когато споменахте за съществуването и на друго затруднение, сър?
— Проблемът „Б“ се отнася до мен, Джийвс — обади се леля Далия, която по време на горния диалог бе заела изчаквателна позиция зад кулисите и бе започнала вече да изпуска пара от нетърпение. — Става въпрос за Анатол.
— Да, мадам?
— Мамчето Тротър го иска.
— Нима, мадам?
— И каза, че нямало да позволи на Тротър да купи „Будоарът“, освен ако не й го дам. А ти знаеш колко е наложително да продам „Будоарът“. Да се провали в ада дано! — ожесточено ревна старата ми родственица. — Ако само имаше някакъв начин да присадим малко гръбнак на Л. Дж. Тротър, за да го накараме да се изправи срещу този диктатор в рокля и да й се изрепчи!
— Има такъв начин, мадам — скромно вметна Джийвс между ловните изблици на скъпата ми леля Далия.
Родната ми плът описа подскок с височина тридесет-четиридесет сантиметра. Сякаш този съвсем хладнокръвен отговор на Джийвс представляваше игла, забита в някои от по-меките й части.
— Какво каза, Джийвс? Че имало начин? — изпищя тя.
— Да, мадам. Считам, че бихме могли да подтикнем господин Тротър да надделее над прищявките на дамата по съвсем елементарен начин.
Не ми се щеше да охлаждам с кофа студена вода зародилия се ентусиазъм, но се наложи и аз да вмъкна някоя и друга думица.
— Ужасно съжалявам, че ще трябва да отделя чашата на Радостта от устните ти, изтерзана ми душице — рекох, — но се опасявам, че всичко това са само приказни мечти. Я се стегни, Джийвс. Май говориш някак… безгрижно ли се казва?
— Безгрижно или с леко сърце, сър.
— Благодаря ти, Джийвс. Та значи говориш безгрижно Или с леко сърце за това как Тротър може да въстане, да отхвърли ярема и да стане предизвикателен и дързък. Но не проявяваш ли прекалено голям… по дяволите, забравих думата.
— Оптимизъм, сър.
— Точно. Оптимизъм. Защото колкото и отскоро да датира познанството ми с двойката Тротър, мога да твърдя, че безпогрешно схванах поведенческия модел на мъжката й част. Отношението му към мамчето Тротър е това на крайно плашлив червей към непоклатима скала. Само една нейна думица е достатъчна, за да се свие на кълбо. Та значи докъде бе стигнал с надделяването над прищявките й?
Смятах, че тук вече съм успял да му нанеса поражение, но не би.
— Ако ми позволите да обясня, сър. Подразбрах от господин Сепингс, на когото се е удала възможността да подслуша разговор на госпожата, че тя, хранейки амбиции за издигане в обществото, има силното желание да види господин Тротър удостоен с рицарско звание30, мадам.
Леля Далия кимна.
— Вярно е. Не спира да дрънка за това. Смята, че това ще й даде преднина пред госпожа Алдермън Бленкинсъп.
— Именно, мадам.
Изненадата ми не знаеше граници.
— Ама те удостояват ли с този орден типове като него?
— О, да, сър. Джентълмен от ранга на господин Тротър в Света на печатните издания е под постоянна заплаха да му връчат бележитата награда.
— Опасност ли? Че тия екземпляри не си ли умират и без това за нея? — не разбирах бълнуванията на Джийвс.
— Не и когато са необщителни и саможиви като господин Тротър, сър. Изпитанието би дошло пряко силите му. Включва носене на атлазени бричове до коленете и вървене назад с меч, полюшкващ се между нозете. А това далеч не е преживяване, което чувствителен джентълмен с твърдо установени навици би намерил за приятно, сър. Несъмнено и той самият потръпва ужасено от перспективата да се обръщат към него за останалата част от живота му със сър Лемюъл.
— Да не би да се казва Лемюъл?
— Страхувам се, че е така, сър.
— Не би ли могъл в такъв случай да използва второто си име?
— Второто му име е Дженгулфус.
— Леле, Джийвс — шашнах се аз и се сетих за добричкия стар чичо Том Портарлингтън. — Явно покрай съдините със светена вода в черквите са се извършвали и доста поразии.
— Действително, сър.
Леля Далия стоеше озадачена като някой, който напразно се мъчи да улови нишката.
— Всички това извежда ли ни донякъде, Джийвс?