— Да, мадам. Тъкмо щях да се осмеля да изкажа догадката си, че ако господин Тротър бъде уведомен, че алтернативата на незакупуването на „Будоарът на милейди“ е разкриването пред госпожа Тротър на факта, че му е било предложено удостояване с ордена, а той го е отказал, може би ще го направи по-сговорчив от преди, мадам.
Това изявление шибна леля Далия между очите точно като чорап, напълнен с мокър пясък. Тя залитна и се улови за ръката ми малко под рамото, като ме ощипа до посиняване. Болката изличи за известно време от възприятията ми способността да достигам до същината на думите й, въпреки че най-вероятно бяха от рода на нечленоразделни възклицания и възхвали. Когато погледът ми се избистри и отново дойдох на себе си, Джийвс говореше нещо.
— Изглежда преди няколко месеца по настояване на госпожа Тротър, господин Тротър е наел услугите на личен секретар. Това е бил младеж на име Уърпъл. Уърпъл някак съумял да открие и съхрани писмото, съдържащо отказа, сред книжните отпадъци в кошчето. Наскоро той стана член на „Ганимед Младши“ и в съответствие с член единадесета той предаде документа на секретаря на клуба, за да бъде поставен в архивата. Посредством отзивчивостта на секретаря, имах възможността да го прегледам, след като свърши обядът, а утре по пощата ще трябва да получа и фотокопие. Смятам, че ако само споменете това на господин Тротър, мадам…
Леля Далия нададе крясък, сходен по тембър с тези, които обичайно е изтръгвала от гърдите си в дните на ловджийската си слава, насъсквайки стадо хрътки по следата.
— Ще му разкажем играта!
— И аз смятам така, мадам.
— Веднага ще го погна.
— Не можеш — възпрях я аз. — Въпросният образец вече си легна заради пристъп от диспепсия.
— Тогава утре сутринта веднага след закуска — зарече се леля Далия. — О, Джийвс!
Заля я вълна от непреодолими чувства, и тя отново заби нокти в ръката ми. Все едно че ме захапа алигатор.
20
На другата сутрин часът наближаваше девет, когато на централното стълбище в Бринкли Корт можеше да се види странна гледка. Бъртрам Устър слизаше на закуска.
В кръга на познатите ми е добре известно, че само в много редки случаи се присламчвам към дружинката за сутрешното хранене. Обикновено предпочитам да предъвквам херингата или каквото и да било там в уединението на спалните си покои. Но един непоколебим човек е способен да се насили да извърши почти всичко, ако се окаже необходимо, а аз твърдо бях решил да не пропускам изпълнения с драматизъм момент, когато леля Далия запретнеше ръкави и предупредеше побъркания от пъзливост Л. Дж. Тротър, че разполага с компромати срещу него. Щеше да е представление за милиони.
Макар да ми се струваше, че се нося в сомнабулска просъница, намерих, че денят е манна небесна за всички живи твари и че Господ усърдно изпълнява задълженията си в рая. Благодарение на несравнимата находчивост на Джийвс, проблемът на леля Далия бе разрешен, а самият аз бях в положение — ако посмеех да проявя тази дързост — да се изсмея в лицето на всеки инспектор или сержант, който ми се изпречеше на пътя. Още повече че предната вечер, преди да се оттегля за нощната отмора, се постарах да взема предпазната мярка да прибера палката от прародителката ми, и сега тя бе неотлъчно с мен, бдяща над безопасността ми. Затова не бе чудно, че щом влязох в столовата, за една бройка да заредя звънки песни и балади, както май Джийвс бе казал веднъж.
Първото нещо, което видях, щом прекосих прага, бе ожесточено нагъващия шунка Стилтън. Второто бе Дафне Долорес Морхед, която привършваше закуската си от препечени филийки и мармалад.
— А, Бърти, старче — избумтя първият и размаха възможно най-сърдечно вилицата си. — Та значи ето те и теб, стари ми друже Бърти. Ела, ела, скъпи приятелю. Страшно ми е драго, че изглеждаш тъй свеж.
Неговата приветливост щеше да ме изуми безгранично, ако не бях прозрял, че всъщност представлява уловка или вероломна хитрина, целяща да притъпи бдителността ми и да ме разкисне във фалшивото усещане за сигурност. Застанах нащрек, отидох до бюфета и си взех наденица и бекон с лявата ръка, докато с дясната стисках палката в джоба си. Прословутите закони на дивата джунгла приучават човек да не рискува в нищо.
— Хубава сутрин — рекох, след като се настаних и залочих кафе от чашата.
— Чудна е — съгласи се Морхед, която изглеждаше повече от всякога като росно цветче на зазоряване. — Д’Арси ще ме заведе на разходка с лодка по реката. Ще погребем.
— Да — потвърди Стилтън и я обгърна с пламтящ поглед. — Реших, че Дафне трябва на всяка цена да види реката. Можеш да кажеш на леля си, че няма да се върнем за обяд. Ще си носим сандвичи и твърдо сварени яйца.