Тъкмо бях започнал разквасването с втора чаша кафе — силно наподобяващо вкуса на гореупомената напитка — когато влезе Л. Дж. Тротър.
Онова, до което съвсем не ми беше в омаломощеното ми състояние, бе да си подхвърлям закачки с Тротърови, но когато все пак се намерите насаме с някого в трапезарията, е неизбежно да не размените някоя и друга реплика. Тъй че докато той си наливаше чаша чай, отбелязах, че сутринта е прекрасна и му препоръчах наденицата и бекона.
Въпросната персона откликна необуздано, потрепервайки от главата до петите.
— Наденица? Бекон? Не ми говорете за наденици и бекон! Диспепсията ми ме тормози повече от всякога.
Е, щом толкова му се искаше да нищи проблемите на наболяващия го стомах, бях готов да го изслушам търпеливо. Но той се прехвърли на друга тема.
— Женен ли сте?
Трепнах леко и казах, че фактически все още не съм женен.
— А ако имате и капка акъл в главата си няма и да се ожените — продължи той, надничайки свъсено в чая си. — Знаете ли какво става, когато се ожените? Започват да ви командват. Не бихте могли да се похвалите, че сте господар на собствената си душа. Превръщате се в безгласна буква в дома си.
Следва да ви доверя, че се изненадах от това, че той изпадна в откровение пред човек, който в края на краищата му бе абсолютно непознат, но го отдадох на диспепсията му. Несъмнено адските болки го бяха лишили от трезвата преценка.
— Хапнете си яйце — предложих му друг артикул аз, за да го уверя, че напълно му съчувствам.
Господинът неочаквано позеленя и се сгърчи като опарена с въглен гъсеница.
— Няма да си хапвам яйца! И престанете да ми предлагате разни гадости! Мислите ли, че съм в състояние да гледам спокойно яйца без да ми се повдигне? Заради проклетите френски буламачи! Няма храносмилане, което да е способно да ги понесе! Не женитба, а каторга е това! — рече, връщайки се към темата. — Само не ми се превъзнасяйте каква благодат бил бракът! Венчавате се и още докато се усетите, ви насаждат заварени синове, които си въдят бакенбарди и не пипват и за ден почтена работа. Единственото, което знаят, е да драскат глупости за залезите. Пфу!
Надарен съм с доста съобразителност. Затова веднага ми светна, че най-вероятно намеква завоалирано за заварения си син Пърси. Но още преди да успея да потвърдя подозренията си, стаята взе да се изпълва с народ. Някъде към девет и двадесет, колкото бе и сега, обикновено целият личен състав на провинциалните имения се нарежда край яслата. Дойде леля Далия и си взе пържено яйце. Пристигна госпожа Тротър и си взе наденица. Довлачиха се Пърси и Флорънс и си взеха съответно резен шунка и порция риба треска. Тъй като нямаше и следа от чичо Том, предположих, че е решил да закуси в леглото си. Той практикува това почти винаги, когато има гости, понеже рядко се чувства в състояние да се изправи спокойно насреща им. Нужно му е известно приготовление за суровото изпитание.
Присъстващите бяха впили погледи в чиниите си, застопорили лакти на масата, и усърдно пропъждаха глада си, когато влезе Сепингс и донесе сутрешната поща. Разговорът не бе особено оживен, но сега съвсем замря. Затова новодошлият, с близо двуметрова височина и четвъртито и излъчващо сила лице, леко омустачено някъде по средата, бе посрещнат от мълчалива компания. Отдавна не бях виждал Родърик Споуд, но го разпознах без всякакви затруднения. Той бе един от онези открояващи се с външността си върлини, които видиш ли ги веднъж, сетне и да искаш, никога не можеш да забравиш.
Стори ми се, че е доста блед, сякаш наскоро бе падал в несвяст и бе ударил главата си в пода. Той отрони едно „Добро утро“ с глас, който за неговите навици бе доста немощен и леля Далия откъсна погледа си от нейния „Дейли Мирър“.
— Лорд Сидкъп! — изкрещя тя. — Никога не бих предположила, че ще имате достатъчно сили да слезете на закуска. Сигурен ли сте, че постъпвате мъдро? По-добре ли се чувствате тази сутрин?
— Значително по-добре, благодаря ви — храбро й отвърна той. — Цицината ми малко поспадна.
— Страшно се радвам. Студените компреси са помогнали. И аз се надявах, че ще я поуспокоят. Лорд Сидкъп — обърна се към всички леля Далия — снощи падна страшно лошо. Неочаквано загуби съзнание. Причерня ви пред очите, нали така, лорд Сидкъп?
Той кимна и явно още в следващия миг съжали, че го е сторил, защото потрепери, както аз самият правя понякога вследствие безразсъдна вибрация на мозъчния си пъпеш след някой гуляй в Търтеите.