Под нозете ми зейна бездна, сякаш бе започнало земетресение с огромна разрушителна сила. Бясно въртящите се в орбитите ми очи срещнаха тези на леля Далия и установих, че и нейните препускат по същия начин.
Но както винаги тя съумя да даде най-доброто от себе си.
— К’ъв славен момък е тоя Сепингс! — сърдечно из бумтя родната ми кръв. — Тъкмо всички се чудехме къде се е забутала тази огърлица. Нали е вашата, госпожо Тротър?
Мамчето Тротър изпитателно изучаваше подноса през лорнета си, все едно й бяха поднесли рядък вид червей в глазура.
— Вярно, моята е — произнесе се тя. — Но страшно ми е интересно да узная как е попаднала в ръцете на този човек.
Леля Далия продължи да извлича максималното от себе си.
— Навярно си я намерил на пода в предверието, Сепингс, където лорд Сидкъп я е изтървал, когато му е прилошало? — подхвърли небрежно тя.
Страхотно попадение, похвалих я на ум аз, и щеше да остане действително такова в историята, ако Споуд, гадът му с гад, не бе отворил голямата си уста.
— Трудно ми е да разбера как би могло да стане това, госпожо Травърс — обади се той с надменния си маниер, заради който си бе спечелил всеобщото неодобрение. — Огърлицата, която държах преди сетивата да ми изневерят, бе вашата. Тази на госпожа Тротър следва да е била в сейфа.
— Точно тъй — ревна мамчето Тротър. — А перлените огърлици нямат навика да изскачат току-тъй от сейфовете. Смятам да ида до телефона и да се обадя на полицията.
Леля Далия повдигна веждите си. Това действие сигурно й струваше доста усилия, но успя да го постигне някак.
— Не ви разбирам, госпожо Тротър — рече тя, влизайки отново в ролята на тежка гранддама. — Да не би да подозирате, че икономът ми е разбил сейфа и е откраднал огърлицата ви?
Споуд отново се вклини в разговора. Той е от ония лепкави пиявици, които никога не знаят кога трябва да държат плювалниците си затворени.
— Защо му е да го разбива? — попита отвратителното мекотело. — Въобще не се е налагало да го разбива. Вратата бе вече отворена.
— Хей! — изврещя мамчето Тротър, безцеремонно погазвайки авторското право на Стилтън върху възклицанието. — Значи ето как е станала работата. Трябвало е просто да се пресегне и да я задигне. Телефонът нали беше в предверието?
Тук Сепингс даде първия си принос за възтържествуването на разума и неопетнената чест.
— Ако ми позволите да ви обясня, мадам.
Думите му прозвучаха строго. Правилата на професията не разрешаваха на икономите да пронизват със злобни погледи гостите на господарите си, но дори и да изключим злобата от погледа му, той далеч не бе нежен. Непрестанното споменаване на полицията и телефоните сериозно го бе засегнало и бе пределно ясно, че когато си избираше компания за следващия си продължителен излет, то това нямаше да е мамчето Тротър.
— Не аз намерих огърлицата, мадам. Действайки според инструкциите, дадени ми от господин Травърс, претърсих стаите на персонала и открих въпросния обект в тази на личния камериер на господин Устър, господин Джийвс. Когато привлякох вниманието му към проблема, господин Джийвс ме уведоми, че я е намерил в салона в предверието и я е взел оттам.
— Така ли? Добре, кажи тогава на тоя Джийвс незабавно да се яви тук — изграчи мамчето.
— Много добре, мадам.
Сепингс се оттегли. Бих дал всичко, което имам, за да можех да го последвам. Виждах, че само след броени мигове Бъртрам Устър щеше да се види принуден да си признае всичко, оповестявайки пред целия свят неотдавнашните прегрешения на леля си Далия, ако оповестявайки е течната дума, и заливайки бедната ми мръвчица с порой от срам и позор, феодалната лоялност на Джийвс безспорно щеше да го накара да мълчи като гроб, но човек не може току-тъй да стои безучастен, когато васалите му мълчат като гробове, ако това ще им навлече страховита присъда, придружена с някои пиперливи подмятания от трибуната на Съда. Каквито и да бяха последиците, трябваше да излея помията. Защото етиката на Устърови е страшно стриктна в това отношение.
Погледнах леля Далия и видях, че и тя бе стигнала до горе-долу същите изводи, а те съвсем не й харесваха. С толкова доматено лице като нейното тя надали би могла да пребледнее, но затова пък устните й бяха изопнати до крайност, а лапичката й, докато мажеше мармалада по една препечена филийка, видимо трепереше. Изразът на лицевия й циферблат бе на жена, на която и без ясновидец и кристалната му топка, бе пределно ясен фактът, че няма да се мине още много и балонът ще се спраска.
Толкова съсредоточено се взирах в нея, че едва при тихото покашляне, нарушило тишината, осъзнах, че Джийвс се е присъединил към дружинката. Той се мержелееше в покрайнините на салона и изглеждаше изпълнен с почтителност.