— Емили! Обясни това!
Мамчето Тротър пусна в действие лорнета срещу него, но ефектът, който постигна, бе твърде жалък. По-добре би било да използва монокъл. Той й върна погледа, и на мен ми се стори — естествено, не мога да твърдя със сигурност, понеже той бе с гръб към мен — че в погледа му имаше стоманена твърдост, която подкоси колената й. Когато тя заговори, добих усещането, че все едно току-що излюпено пиленце чирикаше плахо.
— Не мога да обясня — тя… да, тя запелтечи. Щях да кажа „замънка“, но „запелтечи“ е по-на място.
Л. Дж. Тротър изръмжа като мечка.
— Обаче аз мога — рече. — Пак си давала скришом пари на оня нехранимайко брат ти.
За пръв път чувах, че мамчето Тротър имала брат, но въобще не се изненадах. Къде ли не бях ходил и навсякъде съпругите на преуспелите бизнесмени имат братя нехранимайковци, на които от време на време пробутват по някой и друг грош.
— Не съм!
— Не ме лъжи!
— Ох! — проплака боязливата женичка, чиято боязън още повече се засили.
Тук вече Пърси не издържа. През цялото време досега той напрегнато бе седял на стола си, създавайки впечатлението за експонат, препариран от човек, който добре си разбира от работата. Сега, обаче, покъртен от скръбта на майка си, той се изправи досущ като някой канещ се да вдигне тост в отговор на тоста на Дамите. Гласът му бе нисък, но твърд.
— Аз мога да обясня всичко. Майк-ъ е невинна. Тя искаше огърлицата й да се почисти. Повери я на мен, за да я занеса до бижутерията. Но аз я заложих и поръчах да изработят имитация. Спешно се нуждаех от пари.
Леля Далия шумно огласи слисването си.
— Колко необичайна постъпка! — рече. — Чул ли си някой друг да е правил нещо подобно, Бърти?
— Трябва да призная, че това е новост за мен — признах най-чистосърдечно.
— Удивително, нали?
— Би могло да се нарече дори малко странно и ексцентрично — съгласих се аз.
— Но въпреки това е самата истина.
— Да, самата истина.
— Трябваха ми хиляда лири, които да вложа в пиесата — рече Пърси.
Л. Дж. Тротър, чиито гласови възможности тази сутрин бяха в отлично състояние, нададе вой, от който сребърните прибори се раздрънчаха. Добре че Споуд си бе тръгнал, защото това определено нямаше да се отрази благоприятно на главоболието му. Дори аз, инак такъв печен мъжага, подскочих има-няма двайсетина сантиметра.
— Вложил си хиляда лири в пиеса?
— В пиесата — отвърна Пърси. — Тя е на Флорънс. Направих драматизация на нейния роман „Пръски от вълни“. Един от спонсорите ни не удържа на обещанието си и вместо да разочаровам жената, която обичам…
Флорънс го зяпна като хипнотизирана. Сигурно си спомняте как описах състоянието й, когато за пръв път зърна мустака ми. Сякаш бях станал свидетел на великия миг на Пробуждането на Душата. Сега обаче Душата й отново се пробуди и този път много по-енергично. Личеше си от цяла миля разстояние.
— Пърси! Нима направи това за мен?
— И пак ще го направя, ако е необходимо — зарече се той.
Л. Дж. Тротър заговори. Не си спомням дали откри изложението си с попържня, но във всяка изречена сричка по-нататък осезаемо пулсираха изрази от този сектор на речниковия запас. Старчето беше, както се казва, извън кожата си, и на човек направо му домиляваше за мамчето Тротър, колкото и малко да я харесваше. Властването й бе привършило. Тя беше дотук. Отсега нататък бе ясно кой ще е фюрерът в Тротъровия дом. Довчерашният червей — бихте могли и да го наречете червеят отпреди десетина минути — се бе преобразил в червей с кожа на тигър.
— Това вече преля чашата! — кряскаше той и съм дяволски убеден, че кряскаше е точната дума. — Повече никакво шляене и лентяйстване из Лондон, младежо! Още днес сутринта напускаме тази къща…
— Какво! — задави се леля Далия.
— … и в момента, в който се завърнем в Ливърпул, започваш да изучаваш бизнеса от най-долното стъпало. Трябваше още преди години да постъпя така и да не се оставям да ме убедят в нещо, противоречащо на трезвата ми преценка. Изръсих се с пет хиляди лири за тази огърлица, а ти…
Не успя да превъзмогне разкъсващите го чувства и замлъкна.
— Но господин Тротър! — викна с мъка в гласа си леля Далия. — Нали няма да си тръгнете точно днес сутринта!
— Напротив, ще си тръгна. Да не си въобразявате, че доброволно ще се подложа на изпитанието да преживям поредната френска отврат за обяд?
— Но аз силно се надявах, че няма да си тръгнете преди да уредим сделката с покупко-продажбата на „Будоарът“. Ще бъдете ли така любезен да ми отделите няколко минути в библиотеката?