— Ще го обръснат само през трупа ми! Ще си остане където си е, пуснал здрави корени в почвата. Много му здраве на Джийвс, ако мога да прибягна до израза.
Говедото Стилтън сви рамене.
— Е, в края на краищата, твоя си работа. След като нямаш нищо против да се правиш на чучело…
Вцепеняването премина във вкаменяване.
— Чучело ли каза?
— Точно чучело казах.
— О, така ли? — язвително го жилнах аз и твърде голяма бе вероятността, ако не бяха ни прекъснали, разгорещените реплики да лумнат в огнена свада. Понеже аз все още бях под стимулиращото въздействие на онези специалитети и въобще не бях настроен да търпя нахални отговори. Но преди да успея да му заявя, че е тъпоглаво бичме, неспособно да разпознае рядкото и красивото, даже да му го тикнат пред очите, звънецът на вратата наново прокънтя и Джийвс съобщи за пристигналата Флорънс.
3
Тъкмо се сетих, връщайки се назад в мислите си, че в откъса, намиращ се в началото на разказа, където направих кратко словесно описание на Флорънс, бе възможно да съм сгафил и да съм ви оставил с погрешно впечатление. Известени, че Флорънс Крей е интелектуалка и е от гъста по-гъста с момчетата с изпъкнали по интелигентски почин чела, вероятно набързо сте щрихирали в съзнанието си портрет на създание ниско и трътлесто, с мастилени петна по брадичката, неизменен атрибут от женската половина на интелигенцията.
Но горното далеч не отговаря на истината. Тя е висока, грациозна и красива. Има страхотен профил и разкошна платиненоруса коса. Би могла, поне що се отнася до външността, да бъде звездата в трупата на някой по-първокласен султански харем. Познавам силни и храбри мъже, които са се сгромолясвали в несвяст, след като са я зървали за първи път. Също така рядко се случва Флорънс да излезе да се поразходи навън и да не я съпроводят дюдюканията на американските туристи.
Именно тази персона нахлу запъхтяна и издокарана от глава до пети в собствената ми бърлога. Стилтън я посрещна с леден поглед върху часовника си.
— Значи най-накрая успя да доприпкаш! — грубо рече той. — И крайно време беше, дявол да го вземе! Сигурно си забравила, че чичо Джо получава нервни припадъци, ако го карат да чака за супата си.
Очаквах със затаен дъх някакъв надменен отговор на тази недодялана забележка, тъй като знаех, че Флорънс е борбена девойка, но тя изцяло пренебрегна мъмренето. Осъзнах, че очите й, искрящи и лешникови на цвят, са устремени към мен и озарени от странна светлина. Представа нямам дали някога ви е попадал пред погледа женски екземпляр от онази порода, наричана тинейджъри, който е зяпнал прехласнато Хъмфри Богърт на екрана. Симптоматично поведението й клонеше точно към тази рискова група. Имах чувството, че присъствам на великия миг на Пробуждането на Душата, ако успявам да предам ясно мисълта си.
— Бърти! — изскимтя тя и се разтърси по цялото си протежение. — Мустачето ти! Та то е великолепно! Защо си го крил от нас през всичките тези години? Възхитително е! Придава ти толкова елегантен вид. И променя цялата ти външност.
Е, след поредицата неблагоприятни отзиви, които гъбестото ми израстъче бе принудено да понесе, сигурно щяхте да решите, че подобни възторжени суперлативи са утешили като балсам душата ми. Имам предвид, че дори да живеем заради Изкуството на живота, тъй да се каже, и малко ни е грижа за обществената похвала или порицание и всичко останало, никога не ни е излишно да скътаме няколко изрезки с хвалебствия, за да ги залепим в дневника си, нали? Но думите й ме смръзнаха, особено в областта на сърцето. Усетих, че погледът ми се стрелна към Стилтън, за да провери как му се отразява всичко това. И се притесних не на шега — установих, че му се отразява изключително натоварващо.
Една дума… започваше с „ч“, непрекъснато ми убягваше. Но вие вече сте убедени, че острият като бръснач ум на Бъртрам Устър не може да понася подобни състояния. Затова аз се напрегнах… напрегнах, усетих как нежното ми израстъче започна да расте по-бързо и открих. Открих думата! Честолюбието му. Изглеждаше с жестоко наранено честолюбие. Приличаше на клиент, налапал пред погледите на останалите посетители развалена стрида в ресторант. Въобще не бях убеден, че го коря, понеже възлюбената му не само погали страната ми нежно с дланта си, но и ме изпиваше с толкова ококорени от възхита очи, че всеки един годеник, свидетел на спектакъла, би бил извинен за това, че се е възпламенил в ризницата си. А Стилтън, както вече посочих, бе момък, който щедро би дал няколко точки аванс на Отело, и накрая с лекота и значителна преднина би излязъл победител в съревнованието.