— Няма време за това. Веднага потеглям за Снодсбъри, за да потърся лекар. Може случайно да изнамери начин да облекчи болката ми. Някъде тук ме яде — рече той и посочи четвъртото копче на жилетката си.
— Тц-тц! — зацъка леля Далия и аз се присъединих към нея.
Никой друг, обаче, не изрази съчувствието, което гърчещият се страдалец имаше право да очаква, Флорънс продължаваше да изпива Пърси с очи, а той пък загрижено се суетеше над мамчето Тротър, която седеше с вид на по чудо оцеляла след бомбена експлозия.
— Хайде, майк-о — гугукаше й Пърси, и се мъчеше да я издърпа от мястото, където се бе циментирала. — Ще намажа слепоочията ти с одеколон.
И като отправи укорителен поглед към Л. Дж. Тротър, той нежно я изведе от столовата. Най-верният другар на майката явно бе синчето й.
Леля Далия продължаваше да се блещи ужасено. Знаех какво изпълва мислите й. Веднъж Тротър да стигне до Ливърпул и тя щеше да остане с пръст в уста. Деликатните преговори за продажбата на седмично списание, предназначено за нежния пол, не могат да се водят успешно по пощата, когато купувачът прави за посмешище всякакви скали на твърдостта със собствената си упоритост. С хора като Л. Дж. Тротър трябваше да се работи на място, от време на време да им удряш четки и да ги озаряваш със слънчевата си лъчезарност.
— Джийвс! — ревнах. Понятие си нямам защо, тъй като не виждах с какво би могъл да помогне.
Той покорно се отзова. Досега бе наблюдавал безмълвно от покрайнините развоя на събитията с онзи непроницаем израз на препарирана жаба, който винаги си лепва, щом присъства на свободна дискусия, в която длъжността му не му позволява да се намеси. Но посърналостта ми веднага изчезна, когато блясъкът в очите му ми подсказа, че ще ни измъкне от тинята.
— Бихте ли ми разрешили да изкажа едно предложение, сър?
— Да, Джийвс?
— Мисля си, че един от моите сутрешни коктейли би донесъл някакво успокоение на господин Тротър.
Произведох гъгнещ звук като при гаргара. Усетих накъде клонеше мисълта му.
— Искаш да кажеш някое от съживителните ти, които от време на време ми приготвяш, щом главата здраво ме задени?
— Именно, сър.
— А те ще повлияят ли целебно на стомашните оплаквания на господин Тротър? — заинтересувах се аз.
— О, да, сър. Действат и пряко върху стомаха.
Това ми стигаше. Убедих се, че както винаги е tetigist-ил болното място. Извърнах се към Л. Дж. Тротър.
— Чухте ли?
— Не, не чух. Как, за бога, очаквате от мен да чувам… Възпрях го с един от привичните си властни жестове.
— Добре, тогава слушайте — рекох му. — Можете спокойно да викнете „Ура!“. Изнамерихме ви лек. Не ви трябват никакви доктори. Идете с Джийвс. Той ще ви приготви течност, след изпиването на която даже няма да си спомняте, че сте боледувал. Още докато успеете да кажете „Лемюъл Дженгулфус“, и готово!
Той погледна Джийвс с вид на бясно премислящ. Чух как леля Далия шумно ахна.
— Вярно ли е това?
— Да, сър. Мога да ви гарантирам ефикасността на питието.
Л. Дж. Тротър нададе оглушително „У-у-уф“!
— Да тръгваме тогава — рече накратко.
— Ще дойда с вас и ще ви държа за ръката — предложи услугите си леля Далия.
— Само запомнете едно — казах, когато свитата започна да се изнизва в индианска нишка. — Когато погълнете питието, ще придобиете мимолетната илюзия, че ви е поразил гръм. Не се притеснявайте. Всичко това е част от лечението. Но внимавайте много за очите. Ако ги оставите безнадзорни, току-виж изскочили от орбитите си и рикуширали в отсрещната стена.
Те напуснаха стаята, а аз останах насаме с Флорънс.
22
Необяснимо защо, но улисан в суетнята на скорошните събития, при които народът се изниза по двойки, тройки и — както се случи със Споуд — по единици, не съобразих, че неизбежно щеше да настъпи моментът, когато щяхме да се намерим лице в лице с това девойче в безбрежно усамотение. Затова, когато този неприятен момент настъпи, се изправих пред затруднението как да завържа разговора. Опитах късмета си със същите начални реплики, до които прибягнах, когато се оказах насаме и с Тротър.
— Мога ли да ти предложа малко наденичка? — попитах.
Тя отхвърли с махане на ръка предложението ми. Явно смутът в душата й не можеше да бъде потушен с наденица.
— О, Бърти! — рече тя и млъкна.
— А резен шунка? — продължих в същия дух.
Флорънс поклати глава. Очевидно шунката се ползваше със същото неодобрение като наденичката.
— О, Бърти! — отново изскимтя тя.
— Точно насреща ти съм — окуражих я аз.
— Бърти, не знам как да постъпя.