Флорънс отново откърти въздихание от гръдта си, а аз стоях и очаквах нещо да излезе на повърхността. Пропъдих полузародилата се в съзнанието ми идея да й предложа пушена херинга. Започна да ми се вижда глупаво непрекъснато да изреждам ястия от менюто като келнер, който се мъчи да накара клиента си да направи някакъв избор.
— Чувствам се ужасно! — призна тя.
— Изглеждаш чудесно — уверих я, но тя отхвърли отново с махване на ръката си галантния ми комплимент.
Флорънс пак се умълча за известно време и сетне изведнъж си изля душата.
— Става въпрос за Пърси.
Тъкмо гризвах препечена филийка, когато Флорънс отново възобнови разговора. Учтиво оставих за по-късен момент довършването на закуската си.
— Пърси ли? — попитах.
— О, Бърти — продължи тя и от начина, по който сбърчи нослето си, виждах, че бе доста развълнувана. — Всичко, което стана преди малко… когато призна за нежеланието си да разочарова обичаната жена… когато разбрах какво е сторил… само заради мен…
— Разбирам какво искаш да кажеш — рекох. — Страшно благороден жест.
— Изведнъж нещо стана с мен. Сякаш за пръв път видях истинския Пърси. Разбира се, винаги съм се възхищавала на интелекта му, но сега е по-различно. Като че ли прозрях оголената му душевност, и онова, което съзрях в нея…
— Бе силно впечатляващо, нали? — запитах, подпомагайки развитието на действието.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Бях слисана. Изумена. Осъзнах, че той е точно като Роло Бийминстър.
За момент не схванах казаното. Сетне ми просветна и си спомних.
— О, да. Но ти тъй и не ми разправи повече за Роло, освен че бил в обезумяло състояние.
— О, това бе много по-напред в историята. После той и Силвия отново се събират.
— Значи се събират пак, а?
— Да. Тя се взря в оголената му душевност и разбра, че на земята няма друг мъж за нея.
Вече наблегнах на факта, че същата сутрин умът ми бе в небивала форма. Така че чувайки тези думи, получих ясната представа, че в настоящия момент Флорънс е настроена открито про-Пърсиевски. Естествено, можеше и да греша, но не смятах, че е тъй. Усещах, че това тук бе един добър зародиш, от който с малко грижи можеше и да покълне нещичко. Или както Джийвс елегантно го каза веднъж, в плаването на живота има момент на прилив, който — щом го хванем — понася ни към слава.
— Хей — рекох, — чуй какво ми хрумна. Защо не вземеш да се омъжиш за Пърси?
Тя се сепна. Видях, че цялата затрепери. Разшава се неспокойно, сякаш най-краставият обрив в живота й подлудяваше от сърбежи тялото й. В погледа й, който отправи към мен, не ми бе трудно да съзра лъч мъждукаща надежда.
— Но нали съм сгодена за теб — почти проплака тя.
С цялото си поведение Флорънс създаваше впечатлението, че й идеше да си заскубе косите, загдето е сторила подобна глупост.
— О, това лесно може да се оправи — топло я уверих аз. — Ако държиш да чуеш мнението ми, дай да го прекратим. На теб съвсем не ти се ще някой празноглав търтей да се мотае из краката ти. Искаш някой, когото да приемаш повече като духовен брат, мъж, от чийто интелект се възхищаваш и с когото можете да се държите за ръце и да обсъждате Т. С. Елиът. А Пърси отговаря напълно на тези изисквания.
Тя изскимтя сподавено. Онзи лъч надежда сега струеше съвсем силно.
— Бърти! Значи ще ме освободиш? — изпищя тя и аз почувствах как заветният бряг се издига пред очите ми.
— Естествено, естествено. Е, разбира се, сърцето ми се покъртва при мисълта, но го считай за направено.
— О, Бърти!
Тя се нахвърли отгоре ми и ме замляска. Не че ми стана особено приятно, но такива неща трябва да се понасят стоически. Или както веднъж бях чул да казва Анатол, човек трябва да се научи да приема изпортванията с достойнство.
Ние все още се гушехме в задушевна прегръдка, когато тишината — понеже се прегръщахме сравнително тихо — бе нарушена от звук, лика-прилика с изтръгнат от дълбините на сърцето писък или изскимтяване на местно куче, ударило му1гуна в крака на масата.
Но не беше куче. Беше Пърси. Стоеше и ни гледаше разстроено. Не че го корях. Как да не изпаднеш в агония, след като влизайки в някоя стая, свариш изгората си в скута на друг.
Той се овладя с гигантско напрягане на волята си.
— Продължавайте спокойно — рече, — продължавайте. Съжалявам, че ви прекъснах.
И Пърси се задави под напора на душащите го емоции. Забелязах, че силно се изненада, когато Флорънс рязко се отдели от мен, изпълни подскок по образеца на дивите зайци, почти доближаващ Чийзрайт-Устъровата класа и се метна в обятията му.
— Ъ, какво? — захълцука той. Явно същината му се изплъзваше.
— Обичам те, Пърси!
— Наистина ли? — лицето му цялото засия. Но сетне отново помръкна. — Но си сгодена за Устър — мрачно рече и ме загледа по начин, който красноречиво издаваше мнението му, че душмани като мен причиняват половината страдания на тоя свят.