— И кой всъщност фрасна сър Юстас Уилоуби Барт с тъпия инструмент?
Ниско и беззвучно той ми отговори:
— Бъруош, икономът.
Изкрещях тържествуващо.
— Както и подозирах! Както и подозирах още от самото начало!
Възнамерявах да го разпитам по-обстойно за тази негова служба на изкуството. Интересуваше ме как измисля сюжетите си, дали работи по определено количество часове на ден или чака да го озари вдъхновението, но Флорънс отново грабна думата. Съвсем и не помисляща да се отвращава от него, госпожицата се сгуши в прегръдките му и обсипа лицето му с жарки целувки.
— Пърси! — направо почна да се задъхва от възхита тя. — Та това е чудесно! Колко невероятно мъдро си постъпил!
Той се олюля.
— Нима не си отвратена?
— Разбира се, че не съм. Дори съм невъобразимо щастлива. Сега работиш ли върху нещо?
— Романче. Смятам да го озаглавя „Кръвта ще покаже“. Ще включва около тридесет хиляди думи. Литературният ми агент ми твърди, че американските списания поддържали необичайната практика да публикуват дълги произведения в едно-единствено издание.
— Ще трябва да ми разкажеш подробно всичко — пожела Флорънс, улови ръката му и го повлече към френските прозорци.
— Хей, само за момент — извиках.
— Да — извърна се Пърси. — Какво има, Устър? Говори бързо. Зает съм.
— Може ли да получа автограф?
Той грейна.
— Наистина ли го искаш?
— Аз съм страстен почитател на книгите ти.
— Какъв славен момък! — одобрително рече Пърси.
Той положи собственоръчно подписа си на гърба на един плик. После двамата си тръгнаха хванати за ръка. Две млади сърца, впускащи се в дълго съвместно пътешествие. А аз, поогладнял след вълнуващия епизод, седнах и се заех за пореден път с наденицата и бекона.
Доказвах нагледно постоянството си в това занимание, когато вратата се отвори и влетя леля Далия. Един бегъл поглед ми бе достатъчен, за да разбера, че при старата ми роднина нещата се развиваха задоволително. В предишно свое описание представих лицето й лъщящо като протритата задна част на панталоните на шофьор на автобус.
Бих могъл с успех да го употребя и този път. Не би била по-жизнерадостна даже и да я обявяха за пролетната кралица на красотата.
— Л. Дж. Тротър подписа ли документите? — попитах.
— Ще ги подпише в момента, в който си събере обратно зъркелите. Беше прав за очите му. Когато ги видях за последно, отскачаха, рикуширайки от стена на стена, а той ги гонеше неуморно. Бърти — рече прародителката ми с глас, изпълнен със страхопочитание, — какво налива Джийвс в тези свои смеси?
Поклатих глава.
— Само той и Господ знаят това — известих я важно аз.
— Изглежда горивото е доста мощно. Помня, че веднъж четох как някакво куче се нагълтало с бутилка лютив сос чили. Описваха го доста образно като изпълнител на страхотни акробатични номера. И Тротър реагира така. Сигурно една от съставките е динамит.
— Напълно е възможно — допуснах. — Но нека не говорим за кучета и сос чили. По-добре да се порадваме на щастливите звезди, под които сме родени.
— Звезди? В множествено число? При мен щастливата звезда вече изгря, но при теб…
— И при мен. Флорънс…
— Да не искаш да кажеш, че скъсахте?
— Ще се жени за Пърси!
— Бърти, лъчезарното ми момчурляче!
— Нали ти казах, че имам вяра в щастливата си звезда? Поуката от цялата бъркотия, поне както аз я виждам, е че не може да се сипят само злочестини и проклятия върху свестните мъже и — поклоних се леко към нея — свестните жени. И урокът за нас двамата, стара ми плът от плътта ми и кръв от кръвта ми, е никога да не униваме и никога да не се предаваме на отчаянието. Колкото и мрачни да са изгледите за бъдещето…
Щях да продължа да говоря за светлия лъч, който рано или късно прогонва силите на мрака, но точно в този момент доплува Джийвс.
— Моля да ме извините, мадам. Удобно ли ще ви е да се присъедините към господин Тротър в библиотеката? Той ви очаква там.
Леля Далия действително се нуждае от ездитен кон, който да й помага при набирането на скорост, но сега, макар и пеша, тя успя да покрие разстоянието до вратата за едно много добро време.
— Как е той? — обърна се да попита вече на прага тя.
— Радвам се да ви уведомя, че джентълменът напълно възстанови крепкото си здраве, мадам. Дори заговори за сандвич и чаша мляко, когато съвещанието ви приключи.
Тя го ощастливи с продължителен и благоговеен поглед.
— Джийвс, ти си ненадминат. Знаех си, че ще ме отървеш от въжето.
— Много ви благодаря, мадам.