Струваше ми се, че ако не се предприемеха незабавни мерки по надлежните канали, първичните страсти щяха да вземат връх, затова побързах да сменя темата.
— Стилтън, я ми разкажи за чичо си! — помолих го с треперлив глас. — Пада си по супата, така ли? И сигурно си умира за бульончета?
Той само изгрухтя като свиня, роптаеща срещу отредения й порцион за деня, така че отново побързах да сменя темата.
— Как върви „Пръски от вълни“? — попитах Флорънс. — Все така динамично ли продължават продажбите?
Бях уцелил в десятката. Тя цялата светна.
— Да, върви превъзходно. Сега тъкмо ще я преиздават.
— Това е страхотно!
— Ти разбра ли, че я драматизираха?
— Ъ? О, да. Да, подочух отнякъде.
— Говори ли ти нещо името Пърси Гориндж?
Леко потръпнах. Възнамерявах да прогоня радостта от дните на този Пърси, като му отрежа безкомпромисно квитанциите преди утрешния залез слънце, затова предпочитах да не го намесваме в разговора. Измъкнах се с уклончивото, че името ми звучи леко познато, сякаш съм го запомнил във връзка с нещо друго.
— Той написа сценария. И се справи блестящо.
Тук Стилтън, който очевидно имаше алергия към Горинджисовци, изсумтя по познатия примитивен начин. Две са нещата, които категорично не ми се нравят у Дж. Д’Арси Чийзрайт — първо, навикът му да ръси в изобилие „Хей!“, и второ, когато е дълбоко развълнуван, да издава звуци като бизон, измъкващ копитото си от тресавището.
— Наели сме мениджър, който ще я постави. Той е набрал актьорския състав и е набавил всичко необходимо, но за нещастие се появи една малка спънка.
— Не думай! — изумих се аз.
— Да. Един от спонсорите ни се отметна и сега се нуждаем от още хиляда лири. Но въпреки всичко пак ще се оправим. Пърси ме уверява, че може да намери парите.
Отново потръпнах, а Стилтън за сетен път изсумтя. Винаги ми е било трудничко да претеглям и сравнявам изсумтяванията, но според изчисленията ми, второто с незначителна разлика надделя над първото в графата обидност.
— Тая въшка ли? — обади се той. — Че той не е способен да събере и два гроша.
Тези думи, разбира се, си бяха чисто предизвикателство. Очите на Флорънс засвяткаха заплашително.
— Няма да позволя да наричаш Пърси въшка. Той е много привлекателен и умен.
— Кой го казва?
— Аз го казвам.
— Хей-й! — натърти Стилтън. — Привлекателен! Ха! И кого привлича тази въшлива въшка?
— Няма значение кого привлича.
— Изреди ми трима, които някога е привличал. Че и умен бил на всичкото отгоре! Може и да притежава достатъчно количество интелигентност, за да си отвори устата, щом му се прияде, но нищо повече. Той е малоумен водоливник с цяла кофа фантасмагории в тиквата си.
— Той не е никакъв водоливник и никакви фантасмагории не виреят в тиквата му!
— Разбира се, че е водоливник! Ще имаш ли смелостта да ме погледнеш право в очите и да отречеш, че носи къси бакенбарди?
— И защо да не носи къси бакенбарди?
— Сигурно му се налага, бидейки такава миризлива въшка.
— Позволи ми да ти посоча…
— О, я стига! — грубо я прекъсна Стилтън и безцеремонно я изтика навън.
Докато се отправяха към вратата, той не забрави да й напомни за недоволството, в което изпадал чичо му Джоузеф, когато го принуждавали да чака за супата си.
Един умислен Бъртрам Устър, с внушителен брой бразди по челото, се завърна към стола си и драсна пламъка за цигарата си. И ще ви призная защо бях толкова умислен и угрижен. Скорошният откъс от диалога между двамината луди-млади ме бе оставил с крайно неприятно усещане.
Любовта е нежно растение, изискващо постоянни грижи и подхранване. А това далеч не се постига чрез груби изсумтявания към обекта на чувствата със силата на газова експлозия и чрез окачествяване на приятелите й като въшки. Таях тревожното чувство, че няма да се мине много време и оста Стилтън-Флорънс отново ще се срине. А кой можеше да гарантира, че при подобна катастрофа последната, видяла се отново в обръщение, няма да реши още веднъж да се закачи за мен? Още ми държеше влага станалото преди и както си му е приказката — парен каша духа.
Проблемът с Флорънс е следният — независимо че изглежда несъмнено примамлива и е снабдена с всичко необходимо, за да завърти главите на мъжете, тя си остава, както съм посочвал неведнъж, интелектуалка до мозъка на костите си. И по-скромните мъжки екземпляри, като моя милост например, щяха да постъпят най-разумно, като си определят най-отдалечен от нейния коридор за движение.