— И направи ли го?
— Да, сър. Тя се изкачи по задните стълби и в момента е на сигурно място в леглото си.
Аз се намръщих. Споменът за младата Клементина бе твърде болезнен.
— На сигурно място, казваш? Дано я изпитат утре на дъската и й пишат двойка. А след това значи си се видял с госпожица Мейпълтън?
— Да, сър.
— И си й казал, че гоня бандити отвън в градината с голи ръце?
— Да, сър.
— И че тъкмо съм бил тръгнал да я навестя?
— Да, сър.
— А сега тя трудолюбиво добавя послепис към епистоларното си послание до леля и не пести похвалите си по мой адрес.
— Да, сър.
Поех дълбоко въздух.
— Джийвс, трябваше от самото начало да те послушам.
— Това би могло да ви спести някои временни неприятности, сър.
— Неприятности и още как! Като си спомня как онова фенерче ми се облещи в смълчаната нощ тъкмо когато бях нагласил саксията… Джийвс, няма да ходим на Антиб.
— Радвам се да го чуя, сър.
— Щом като младата Боби Уикъм съумя да ме забърка в подобна каша в такова мирно и кротко селце като Бингли, представяш ли си какви върхове е в състояние да постигне в оживен курорт като Антиб?
— Точно това си мислех и аз, сър. Госпожица Уикъм, както не веднъж съм изтъквал, макар да е крайно очарователна млада дама…
— Да, да, Джийвс. Не е необходимо да осоляваш раната. Очите на Устър са широко ококорени. — Аз се поколебах. — Джийвс!
— Да, сър?
— По повод голфовете…
— Да, сър?
— Можеш да ги дадеш на бедните.
— Много ви благодаря, сър.
Аз въздъхнах.
— Кръв ми капе от сърцето, Джийвс.
— Оценявам саможертвата ви, сър. Но като отмине първоначалната болка от раздялата, вие ще се почувствате по-удобно без тях.
— Смяташ ли?
— Убеден съм, сър.
— Дано, Джийвс. Дано.