— Вие умишлено…
Някъде изотзад заговори тих гласец:
— Ще ми позволите ли да ви обясня всичко, милейди?
Джийвс беше изникнал неизвестно как от трапезарията и се бе материализирал върху килима. Лейди Малвърн се опита да го смрази с поглед, но на Джийвс тези не му минават. Той устоява на всякакви погледи.
— Подозирам, милейди, че сте несправедлива към господин Устър. Може би той ви е оставил с впечатлението, че е бил в Ню Йорк, когато милорд го… прибраха. Осведомявайки ви, че милорд е заминал за Бостън, той се осланяше изцяло на версията, която аз му представих за действията на милорд. Господин Устър гостуваше тогава на един свой приятел на село и не знаеше нищо по въпроса, докато вие, милейди, не го осведомихте.
Лейди Малвърн изпръхтя. Това изобщо не смути Джийвс.
— Боях се, че господин Устър може да се разстрои, като научи истината, защото се привърза твърде силно към милорд и се грижеше за него като за по-малко братче. Затова си позволих да му кажа, че милорд е заминал за Бостън. Господин Устър може би нямаше да ми повярва, че милорд доброволно се е отправил в затвора с най-благородни намерения, но вие, милейди, която тъй добре го познавате, лесно ще разберете.
— Какво! — опули се лейди Малвърн. — Добре ли чух, че лорд Пършор е отишъл в затвора доброволно?
— Ако позволите да обясня, милейди. Според мен думите, които отправихте към милорд на раздяла, му направиха много силно впечатление. Той многократно изтъкваше пред господин Устър колко изгаря от желание да изпълни заръките ви и да събере материал за вашата книга за Америка. Господин Устър ще потвърди, че милорд често бе потиснат при мисълта, че с нищо не ви помага.
— Съвършено вярно! Направо беше смазан! — обадих се и аз.
— Идеята лично да разследва отвътре наказателната система в тази страна хрумна на милорд съвсем внезапно една вечер. И той жадно я прегърна. Нямаше начин да го удържа.
Лейди Малвърн погледна Джийвс, после прехвърли поглед върху мен и отново върху Джийвс. Просто я виждах как се бори със себе си и се опитва да приеме поднесената версия.
— Не се съмнявам, че разумът на милейди допуска възможността един джентълмен с характера на милорд да е отишъл доброволно в затвора, а не да е извършил деяние, довело до неговото арестуване — продължи Джийвс.
Лейди Малвърн премигна. После стана.
— Господин Устър — рече тя. — Моля да ме извините. Отнесох се несправедливо към вас. Би трябвало да имам повече вяра в Уилмот… Би трябвало да познавам достатъчно добре неговия чист, благороден характер.
— Права сте! — похвалих я аз.
— Закуската е готова, сър — обяви Джийвс. Седнах и погълнах като замаян едно варено яйце.
— Джийвс — промълвих най-сетне. — Ти ми спаси живота!
— Благодаря ви, сър.
— Нищо нямаше да е в състояние да убеди леля ми Агата, че не съм прелъстил онзи нещастник да води непрокопсан живот.
— Допускам, че сте прав, сър.
Задъвках мълчаливо яйцето. Бях страшно трогнат от начина, по който Джийвс ми се притече на помощ. Нещо ми подсказваше, че случаят изисква богато да го възнаградя. Поколебах се. После се реших.
— Джийвс!
— Да, сър?
— По въпроса за онази розова вратовръзка…
— Да, сър?
— Изгори я.
— Благодаря, сър.
— И още нещо, Джийвс.
— Да, сър?
— Вземи едно такси и иди да ми купиш „Чудото на Белия дом“. — Много ви благодаря, сър.
Почувствах се адски добре. Облаците отново се оттеглиха зад хоризонта и всичко си дойде на място. Също като онези типове от романите, дето в последната глава прощават всичко на жените си и решават да забравят миналото. Искаше ми се да направя още нещо, за да покажа на Джийвс колко съм му признателен.
— Джийвс, това ти е малко. Мога ли да направя още нещо за теб?
— Да, сър. Бих предложил да ми дадете… петдесет долара.
— Петдесет долара?
— За да изплатя честно дълга си на милорд.
— Дължиш на лорд Пършор петдесет долара?
— Да, сър. Срещнах го случайно на улицата същата нощ, когато го арестуваха. Много си мислех по какъв начин да го убедя да се откаже от начина си на живот, сър. Милорд беше превъзбуден, когато го срещнах, и се боя, че ме взе за свой приятел. Във всеки случай аз си позволих да се хвана с него на бас за петдесет долара, че няма да посмее да удари с юмрук в окото минаващия полицай. Той прие възторжено баса и го спечели.
Извадих портфейла и изброих сто долара.
— Вземи Джийвс! Петдесет долара са малко. Знаеш ли — като теб втори няма!
— Старая се да ви нося удовлетворение, сър.