Джийвс и непредотвратимото бедствие

П. Г. Удхаус Джийвс и непредотвратимото бедствие

Беше утрото на деня, в който бях обречен да се явя в имението на леля Агата Улъм Чърси и да излежа цели три нескончаеми седмици. Затова охотно си признавам, че докато сядах на закуска, сърцето ми тежеше като Гибралтарска скала. Ние Устърови сме мъже от стомана, но в онзи ден под мъжествения ми екстериор се гушеше неназоваем ужас.

— Джийвс — рекох, — днес не съм обичайното слънчице на мама.

— Нима, сър?

— Да, Джийвс. Дори никак. Нищо общо с всеизвестното ми лъчезарие.

— Съжалявам, сър.

И той свали похлупака от дъхавите яйца с бекон, а аз се заех мрачно да ги бучкам с вилица.

— Защо? Този въпрос не слиза от дневния ми ред, Джийвс. Защо леля ме покани в провинциалния си зандан?

— Не бих могъл да ви отговоря, сър.

— Да си пада по мен… не си пада.

— Така е, сър.

— Всеизвестен е фактът, че аз съм нейният цирей на врата. Не се наемам да разясня как става така, че всеки път, когато пътищата ни се кръстосат, за мен е само въпрос на време да направя някой колосален гаф и докато човек се огледа, тя вече препуска подире ми с брадва в ръка. В резултат на всичко това е склонна да гледа на мен като на безполезен плазмодий и видна отрепка. Прав ли съм или греша, Джийвс?

— Напълно сте прав, сър.

— А ето, че сега безпрекословно настоява да задраскам всички поети ангажименти и да се юрна през глава към Улъм Чърси. Зад това се крият тъмни сили и зловещи причини, а ние дори не подозираме какво е тяхното естество. Можеш ли при това положение да ме упрекнеш, Джийвс, че сърцето ми е къс олово?

— Не, сър. Извинете, сър, но на вратата се позвъни.

И той изтече като азот от стаята, а аз отново боднах вяло и безжизнено бекона и яйцето.

— Телеграма, сър — обяви Джийвс, възобновил присъствието си.

— Отвори я и ми прочети съдържанието. От кого е?

— Не е подписана, сър.

— Това сигурно ще рече, че в края й не е поставено име.

— Точно това имах предвид, сър.

— Дай да хвърля едно око.

Хвърлих го. Че и две. Меко казано, необичайно послание. Дори бих го определил като крайно нестандартно:

Не забравяй като дойдеш тук жизненоважно да срещнем съвършено непознати.

Ние, Устърови, не сме много надарени в горната част на телосложението, особено рано сутрин на закуска. Незабавно усетих тъпа пулсираща болка между ушите.

— Това пък какво ще рече, Джийвс?

— Не бих могъл да кажа, сър.

— Пише: „като дойдеш тук“. Къде тук?

— Ако обърнете внимание, сър, бихте забелязали, че съобщението е било пуснато в Улъм Чърси.

— Вярно бе! Прав си. Много си наблюдателен. Това вече ни говори нещо, Джийвс.

— Какво, сър?

— Откъде да знам? Дали не е от леля Агата, как мислиш?

— Едва ли, сър.

— Така е. За пореден път си прав. В такъв случай можем да заключим, че според неизвестно лице, пребиваващо в Улъм Чърси, за мен е жизненоважно да се срещам със съвършено непознати. Така ли е, Джийвс?

— Не бих могъл да кажа, сър.

— От друга, страна, погледнато от различен ъгъл, защо пък не? Искам да кажа, защо да не се срещам със съвършено непознати?

— Точно така, сър.

— С две думи цялата история е една неразгадаема мистерия, която единствено времето ще разбули. Ще изчакаме и ще видим, Джийвс.

— Точно така бих се изразил и аз, сър.

Пристигнах в Улъм Чърси към четири часа и заварих леля Агата в леговището й, пишеща писма. Доколкото я познавам, оскърбителни писма с гадни послеписчета. Тя ме изгледа, без от нея да бликне радост.

— А, ето те и теб, Бърти.

— Да, пристигнах.

— Радвам се, че дойде по-раничко, защото исках да поговорим, преди да си се запознал с господин Филмър.

— Кой?

— Господин Филмър, министър в сегашния кабинет. В момента ни гостува тук, в имението. Не е възможно дори ти да не си чувал за господин Филмър.

— А, как да не съм — услужливо излъгах аз. Тъй като съм страшно зает с туй-онуй, не съм много в течение на събитията в политическия свят.

— Изрично настоявам да се напънеш и да направиш благоприятно впечатление на господин Филмър.

— Дадено.

— Не откликвай така лекомислено, сякаш за теб е напълно естествено да правиш добро впечатление. Господин Филмър е крайно сериозен и взискателен, с високи критерии за човешките добродетели, а ти си типичен представител тъкмо на онази категория вятърничави празноглавци, към които той, вероятно, е силно предубеден.

Жестоки думи от родната плът и кръв, но поне не можех да се оплача, че е отбелязала рязък завой в поведението си и вече не е вярна на себе си.

— Затова ще се напънеш, докато си тук, да не се досети колко си кух и лекомислен. На първо място ще спреш да пушиш.