— Да, сър. Жените са много особени в това отношение.
— Трябваше светкавично да съобразя какво да предприема. От руините бях успял да отърва само колкото за приличен пансион на пекинеза. Така че го натирих за шест седмици в „Комфортните кучешки колиби“ в Кингзбридж и хукнах, сломен, да си търся препитание като частен учител. Падна ми се главорезът Томас. И ето ме тук.
Тъжно повествование, не ще и дума, но все пак колкото и да е страшно да общуваш ежедневно с леля Агата и младия Томас, Бинго се беше измъкнал кажи-речи благоуханен от помийната яма, в която сам се бе накиснал.
— От теб се иска само да изтраеш още няколко седмици и всичко ще е по ноти и масло… ако правилно се изразявам.
Бинго изблея песимистично.
— Няколко седмици! Дано имам късмета да издържа още два дни! Нали ти казах вече, че вярата на леля ти в мен като пазител на чумавия й син бе силно разклатена преди няколко дни, когато го спипаха с цигара в уста. Сега научих, че спипвачът бил не друг, а самият Филмър. А преди десет минути Томас ме осведоми, че е твърдо решен да си отмъсти по най-грозен начин, задето е бил наковладен на леля ти. Не знам какво възнамерява да прави, но направи ли го, аз неминуемо ще бъда уловен за ухото и изхвърлен навън. А до завръщането на Роузи остават цели три седмици!
Прозрях всичко.
— Джийвс! — Да, сър?
— Прозрях. А ти?
— Да, сър.
— Тогава се втурвай да помагаш.
— Боя се, сър…
Бинго изстена глухо.
— Само не ми казвай, Джийвс, че нищо не ти идва на акъла!
— Поне за момента, сър. Много съжалявам.
Приятелят ми изквича прегракнало като булдог, комуто са отнели любимия кокал.
— В такъв случай единственото, което ми остава, е да не изпускам пъпчивото изчадие от погледа си.
— Точно така — одобрих аз. — Нужна е непрестанна бдителност, нали, Джийвс?
— Да, сър.
— А междувременно, Джийвс — трогателно се замоли Бинго, — нали ще посветиш най-съществената част от времето си на моя неотложен проблем?
— Несъмнено, сър.
— Благодаря ти, Джийвс.
— Няма за какво, сър.
Едно мога да гарантирам за младия Бинго — когато трябва да действа, той върши това с енергия и решимост, на които мога само да завиждам. Нямаше миг през следващите два дни, в който братовчед ми Томас да може да въздъхне с облекчение и да каже: „Най-сетне сам!“ Но привечер на втория ден леля Агата обяви, че на другия ден чака гости за малък тенис турнир, и в сърцето ми се загнезди основателен страх.
Защото младият Бинго е от онези, които щом докопат ракета в ръка, изпадат в умопомрачение, ослепяват и оглушават за всичко извън радиуса на корта. Ако отидете при Бинго по средата на някой сет и го осведомите, че отзад в зеленчуковата градина гладни пантери разкъсват майка му, той ще ви погледне мътно и ще рече: „Ъ?“ Знаех много добре, че ще се сети за Томас и Достопочтения чак след като бъде изиграна последната топка, затова се обличах за вечеря с предчувствие за непредотвратимо бедствие.
— Джийвс, замислял ли си се над живота?
— Случвало ми се е, сър, когато разполагам със свободно време.
— Мрачна работа, какво ще кажеш?
— Мрачна ли, сър?
— Имам предвид разликата между това как изглеждат нещата и какви са всъщност.
— Панталоните трябва да се повдигнат с половин инч, сър. Леко затягане на тирантите ще допринесе за нужната промяна. Какво казахте, сър?
— Казах, че тук, в Улъм Чърси, на пръв поглед имаме типичната безгрижна компания, която се среща лете из провинциалните имения. Но под бляскавата повърхност, Джийвс, тлеят огнища на зло. Гледаш как Достопочтеният напъва сьомга с майонеза и се тъпче с агнешки котлети и ти се струва, че няма грижа и тревога на този свят. А всъщност в това време страховита участ му диша във врата и се промъква все по-плътно. Какви ще бъдат според теб конкретните стъпки, които ще предприеме братовчед ми Томас?
— По време не неофициалния разговор, който водих днес следобед с младия джентълмен, сър, той ме осведоми, че е в процес на четене на романтичния роман, озаглавен „Островът на съкровищата“, и е твърде впечатлен от нрава и постъпките на някой си капитан Флинт. Доколкото можах да разбера, той преценява в момента доколко е уместно да подражава в действията си на въпросния капитан.
— О Господи, Джийвс! В „Островът на съкровищата“ Флинт имаше навика да намушква всеки срещнат с кортика си! Дали според теб Томас няма да наръга господин Филмър?
— Не е изключено младият господин да не притежава кортик, сър. Вратовръзката, ако ми позволите да направя едно предложение, е редно да се дозатегне. Ефектът „пеперуда“ трябва да е безупречен. Ако ми позволите, сър…