— Не виждам повод за радост — рече той и прехвърли изпълнения си с погнуса поглед от пернатото към мен.
— Извинете.
— Можех сериозно да пострадам.
— Искате ли да го замеря с още една тухла?
— И дума да не става! Това само ще го озлоби.
— А защо трябва да щадя неговите чувства? Не виждам той да показва някаква загриженост за нашите.
Достопочтеният обаче беше отклонил посоката на разсъжденията си.
— Не мога да си обясня как се е развързала лодката, след като така здраво я закрепих за дънера на една върба.
— Крайно необяснимо.
— Започвам да подозирам, че тя нарочно е била отвързана от някой пакостник.
— А! О! Не! Как така! Изключено! Няма начин! Нали щяхте да го видите.
— Не, господин Устър. Храстите предоставят великолепна закрила от погледа. Нещо повече, омаян от необичайно жежкия ден, аз си подремнах веднага щом слязох на острова.
Това не беше желаната от мен насока за разсъжденията му, затова побързах да сменя темата.
— Какъв дъжд, а?
— Трудно бих пропуснал да го забележа — изскрибуца той със сух, неприятен глас. — Но ви благодаря, че привлякохте вниманието ми към мокротата на моето положение.
Светски разговор за времето, този неизменен спътник на английския салонен джентълмен, явно нямаше да се получи. Опитах „Животът на птиците в английските графства“.
— Забелязали ли сте, че веждите на лебедите са сключени?
— Разполагах с предостатъчно време и възможност за забележа всичко, което си заслужава да бъде забелязано в един лебед.
— Придава им сприхав вид. Странна работа — продължих аз, вече загрял на тази природолюбителска тема, — колко зле се отразява семейният живот на нрава на средностатистическия лебед.
— Бих предпочел разговорът да се отдалечи от лебедовата тема.
— Не, това е крайно любопитно. Сигурно при нормални обстоятелства нашият приятел е същински слънчев лъч — да му се ненарадваш. А сега, само защото на по-добрата му половинка й е скимнало да мъти по никое време…
Млъкнах. Думата „мъти“ ме подсети. Може да не ми повярвате, но до този момент покрай неотдавнашните вълнения и преживелици съвършено бях забравил, че докато ние киснем като мръсно пране на покрива, нейде долу един несъразмерно голям ум, само ако бъде известен за неотложната спешност на случая, вероятно тутакси ще измъти пет-шест гениални изхода от положението.
— Джийвс! — ревнах аз.
— Да, сър? — долетя от големите открити простори изпълнен с уважение глас.
— Моят прислужник — обясних на Достопочтения. — Много е мъдър и находчив. Ей-сегичка ще ни измъкне оттук. Джийвс!
— Да, сър?
— Седнал съм на покрива.
— Много добре, сър.
— Никак даже не е добре. Ела и ни помогни. Ние с господин Филмър сме загазили, Джийвс.
— Много добре, сър.
— Стига с това „много добре“! Нищо подобно, ако искаш да знаеш! Тук гъмжи от кръвожадни лебеди.
— Незабавно ще се погрижа за всичко, сър.
Изпълнен с доволство, аз се обърнах към Достопочтения и дори го потупах покровителствено по рамото. Не биваше. Все едно, че шляпнах мокър сюнгер.
— Всичко е наред — осведомих го аз. — Джийвс пристига.
— Че какво може да направи?
Аз сбърчих лице. Тонът му беше сприхав и това не ми допадна.
— Ще разберем — поясних кротко и назидателно — след като го видим в действие. Може да предприеме едни мерки, а може да предпочете други. На едно нещо обаче може да се разчита безусловно — Джийвс ще ни набави ключа към свободата. Ето, вижте го как се промъква през гъсталака, с грейнало от ум лице. Храни се предимно с риба — завърших аз, наведох се и се взрях в бездната.
— Внимателно с лебеда, Джийвс.
— Наблюдавам неотлъчно птицата, сър.
А птицата, която беше размотала още няколко метра шия с цел да ни докопа горе на покрива, сега рязко се извъртя. Явно гласът, прозвучал изотзаде й, силно я бе впечатлил. След като метна към Джийвс зорък, изучаващ поглед, тя си пое въздух за съскащи нужди, подскочи на място и се юрна напред.
Можех да предупредя нещастния лебед, че напъните му са обречени на провал. Като лебед нищо чудно да е бил виден представител на тяхната интелигенция, но битката е предварително загубена, когато се противопоставят чии да е умствени способности на Джийвс. По-добре да не си беше губил времето, ами направо да се беше прибрал у дома при семейството си.
Тъй като всеки млад мъж, правещ първи стъпки в попрището на живота, трябва да умее да се справя с разлютен лебед, сега ще ви обясня накратко как се процедира. Като начало, значи, прибирате пътем дъждобрана, който някой е изтървал в паническото си бягство. После преценявате много точно разстоянието и мятате дрехата върху главата на птицата. Грабвате куката за отблъскване на лодки, която предвидливо сте взели със себе си, подпъхвате я под лебеда, закачате провесения дъждобран и ловко запокитвате пернатия в близкия храсталак. Докато той прави опити да проумее какво му се е случило, вие хуквате обратно към лодката, без да забравите да подберете със себе си всеки приятел, случайно озовал се върху някой съседен покрив. Поне това бе методът, използван от Джийвс, и аз изобщо не виждам как би могъл да се усъвършенства.