Достопочтеният разви скорост, достойна за възхита, така че тримата се озовахме в лодката за по-малко от нула време.
— Проявихте похвална съобразителност — рече той на Джийвс, докато се отблъсквахме от брега.
— Старая се, сър.
С това Достопочтеният явно изчерпа разговора си за известно време. Само се сгуши в ъгъла и се размисли над нещо и то много съсредоточено. Не обърна внимание дори когато плеснах, без да искам, с греблото и го облях целия. Не че беше сух.
Вече слизахме на брега, когато най-сетне живна.
— Господин Устър!
— О? А?
— Размислих над проблема, който споделих с вас преди известно време… проблема за начина, по който се е развързала лодката ми.
Това никак не ми допадна.
— Неразрешим проблем — побързах да го уверя. — По-добре не си трошете повече главата. Ще си остане една от неразгаданите тайни на живота.
— Напротив, стигнах до един извод, който ни дава изчерпателен отговор. Убеден съм, че лодката ми е била пусната на свобода от малкия Томас, сина на нашата домакиня.
— О! Таквоз… Не! Защо?
— Защото ми има зъб. Пък и подобно нещо може да хрумне единствено на малко момче или слабоумен идиот.
И се запъти към къщата, а аз, облещен от ужас, обърнах взор към Джийвс.
— Чу ли го, Джийвс?
— Да, сър.
— Какво ще правим?
— Може би господин Филмър ще размисли и ще реши, че подозренията му са неоснователни.
— Да, ама те са основателни.
— Така е, сър.
— Пак питам — какво ще правим?
— Не мога да кажа, сър.
Потътрих се, сломен, към къщата да докладвам на леля, че Достопочтеният е бил спасен, след което се качих горе да взема една гореща вана. Докато се наслаждавах на благодатната топлина, на вратата се почука.
Беше Първис, икономът на леля Агата.
— Госпожа Грегсън пожела да ви известя, сър, че би искала да ви види веднага щом привършите с банята си.
— Че нали вече ме видя.
— Доколкото разбрах, сър, тя желае отново да ви види.
— Добре, дадено.
Поизлежавах се още пет минути в топлата сапунена вода, след което изсуших телосложението и се прибрах в стаята, където Джийвс подреждаше бельото ми.
— А, Джийвс — рекох. — Тъкмо се сетих. Не е ли редно някой да даде на господин Филмър малко хинин. Трябва да проявяваме милосърдие към ближния дори когато той е министър от сегашното правителство.
— Вече сторих това, сър.
— Браво. Няма да ми е приятно, ако вземе да подсмърча на масата. — Нахлузих единия чорап. — Джийвс — продължих, — предполагам знаеш, че трябва много скорострелно да обмислим положението. Нали си даваш сметка за картинката? Господин Филмър подозира младия Томас, че е извършил тъкмо онова, което диването е извършило, и ако повдигне обвинението, леля Агата ще изрита господин Литъл, след което госпожа Литъл ще научи за магариите на господин Литъл и в резултат какво ще се получи, Джийвс? Сега ще ти кажа. Госпожа Литъл ще сподели с господин Литъл някои свои възгледи по негов адрес, които аз, като ерген, смятам, че никой женен мъж не бива да чува за себе си в течение на целия семеен живот. В този живот, Джийвс, цари едно правило, което нивга не бива да бъде потъпквано — а именно поддържане на взаимноприемливо равновесие. А жените, Джийвс, са склонни да повдигат един и същ въпрос в течение на дългите съвместни години. Те не са от хората, които махват с ръка и забравят.
— Много сте прав, сър.
— Тогава какво?
— Вече съм се погрижил за проблема, сър.
— Така ли?
— Да, сър. Най-удачното решение ме озари веднага след като се разделихме с вас. То почиваше на една реплика на господин Филмър за слабоумния идиот, която ме наведе на мисълта как може да се излезе от така създалото се положение.
— Джийвс, ти си същинско чудо!
— Много ви благодаря, сър.
— И какво е това решение?
— Прецених за целесъобразно да отида при господин Филмър и да го уведомя, че вие сте този, който е отвързал лодката му.
Джийвс изчезна от полезрението ми, защото пред очите, не без основание, ми причерня. Впих пръсти в първата опора, която ми попадна, а именно втория чорап.